На 4 февруари Българската православната църква почита паметта на преп. Исидор Пелусиотски.
Св. Исидор живее през V век († 435 г.). Роден е в Египет в семейство на богати родители, получава добро образование. На млади години оставя света, като желае усамотение. Постриган е в монашество, после се заселва в пустинно място близо до град Пилусия в Долни Египет. Там живеел в строго въздържание, носи груба дреха и се храни само с корени. Непрестанно се моли и се издига с мисъл до Бога.
Слухът за неговия строг и благочестив живот привлича към него други подвижници и той е избран за игумен на манастира. Грижейки се постоянно за душевната полза на братята, той ги ръководи чрез мъдрите си наставления, учи ги чрез слово и е пример на смирение, кротост, безкористие, борба против страстите и светските помисли.
“Каква полза – казва той – да отидеш в пустинята, щом се предаваш на влечението на собствените помисли, щом живееш в пустинята като сред народна тълпа? Когато душата при външна тишина се смущава от лоши помисли и въжделения, то такова състояние и в чувствата произвежда омрачение; то покрива с безславие извършените вече подвизи, помага на страстите да победят духа и прави готовия за битка ратник страхлив беглец”.
“Животът на инока – пише още св. Исидор – трябва да бъде чужд на гняв, гордост, сребролюбие, самолюбие. Инокът трябва да бъде свободен от грижи за тялото. Устата на инока трябва да бъдат винаги готови да благодарят на Господа и да се молят за полезното, а за злословие те трябва да бъдат неподвижни.”
Не само към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръща своите поучения. Неговите съчинения съдържат много назидателни неща за човеците от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръща и към управителите, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, обяснява свещеното писание, тъй че всеки може да почерпи от тях полезна поука.
Като изучава дълбоко науките и словесността, Исидор разбира, колко несравнено по-високо от всичко стои християнската мъдрост. Той съветва да се изучава с внимание словото Божие и скърби, че тъй много люде се обръщат “не към оная словесност, която прави човека душевно чист и мъдър, а само към тая, която развлича слушателите; не към оная, която пробужда душата от успиване, а към тая, която ласкае слуха”.
Преподобни Исидор търпи гонения заради своите строги изобличения, но той не престава твърдо и неизменно да стои за истината и да защищава пред управителите невинно гонените. Така се явява твърд защитник на св. Йоан Златоуст и строго укорява неговия враг – своя родственик Теофил, архиепископ Александрийски, за беззаконните му действия против светителя.
“Аз винаги ще обичам добродетелта – пише св. Исидор, – макар тя да е обременена с присмивки; ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава”. Той убеждава също свети Кирил Александрийски, наследник на Теофила, да впише името на св. Йоан Златоуст в поменика на Александрийската патриаршия.
Именици днес са: Жеко, Желязко, Жечка, Жечко, Жечо. Името им означава човек, който е здрав като желязо.
