Хората в Иран се чувстват беззащитни и изоставени – изложени на бомби и лишения. Докато едни се радват и надяват, че режимът на аятоласите ще падне, други се страхуват да не стане още по-лошо, пише Deutsche Welle.
“Не напуснахме града, защото нямаше къде да идем”, пише Хасти от Техеран. Младата жена живее с родителите си и рядко напуска апартамента си в последните дни. Защото никой не знае коя е следващата сграда, която ще бъде поразена от израелска ракета. “Много хора напуснаха града заради опасността, но сега се върнаха, защото трябва да работят”.
След 12 дни интензивна размяна на удари между Иран и Израел американският президент Доналд Тръмп обяви примирие, което започна на 24 юни през нощта. Въпреки това ударите продължиха и в двете посоки още в следващите часове. По-късно израелският премиер Бенямин Нетаняху каза, че ще зачете примирието.
Разочарование и безизходица
В Иран така и не беше обявено военно положение. Няма и официални практики в случай на въздушно нападение. Големите градове като Техеран нямат предупредителни системи, нямат и убежища. Разочарованието на хората е огромно: “Не може да се разчита на международното право”, коментира Иман от Техеран пред ДВ. “Страната ми е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие и доброволно е заявила, че няма да разработва ядрено оръжие. И въпреки това бяхме нападнати от държава, която не е подписала това споразумение и то докато течеше дипломатически процес”. Договорът за неразпространение на ядрените оръжия е подписан по време на Студената война от тогавашните ядрени сили – САЩ и Съветския съюз. Израел не е страна по договора.
Иман не е напуснал дома си в Техеран. Животът под ракетен обстрел не му е чужд. Той помни и войната между Иран и Ирак от 1980-те години. “Аз съм аполитичен”, казва той, но и подчертава: “Не съм съгласен с политиките на правителството ни. Знам, че Израел е суверенна държава и уважавам правата на всичките ѝ граждани. В същото време осъждам тази военна атака срещу моята страна”. В тази ситуация обаче Иман казва, че не може да подкрепи и онези, които се наричат “иранска опозиция”. “Те само вредят на националните ни интереси”, смята Иман. Хората, които визира, са иранските дисиденти, които живеят извън страната и открито призовават за смяна на режима в Техеран.
Критиците в изгнание също са несигурни
Сложната ситуация се оценява и от общността на опозиционерите в изгнание. “Това са трудни времена. Първо си мислех, че не е наша работа да говорим по въпроса, защото не ние, а сънародниците ни живеят в условия на война у дома”, казва пред ДВ живеещият в Лондон лекар Шахрам Кордасти. Хематологът започна кампания в социалните мрежи, в която заедно с други медици прави предложения за лекуване на онкологични заболявания на онези хора, които нямат достъп до лекарства – какъвто е случаят на много иранци.
“Сега много хора в Иран ми казват, че предпочитат ужасен край пред ужас без край. На тази система трябва да се сложи край. В същото време обаче виждам, че някои хора са много разочаровани и дори защитават режима, което ме учудва”, казва Кордасти. “Истината е, че аз също се чудя какъв трябва да е пътят на Иран, за да стане свободна и демократична държава и дали това изобщо е възможно без военна намеса. Германия е освободена от нацистите с военна сила”.
“Можеш да си против режима и против войната едновременно”
Много от опозиционерите в Иран се противопоставят и на военната интервенция. “Сигурна съм, че една война няма да донесе демокрация, човешки права или свобода”, каза иранската носителка на Нобелова награда Наргес Мохамади. Тя призова ООН да вземе отношение по “категоричното и безогледно нарушаване на международното право”.
“Можеш да си против режима и против войната едновременно”, казва и активистката за правата на жените Газал Абдолахи. Тя живее в Берлин. Казва, че се притеснява за съдбата на политическите затворници в Иран. На 23 юни Израел атакува и затвора “Евин” в Техеран, където лежат политически затворници и опозиционери. “Затворниците не са имали възможност да се свържат с близките си от началото на войната. Заключени са там, а сега и ги бомбардират”, казва Абдолахи. “Никой не мисли за цивилните”.
Опасения от размирици
Натискът върху цивилните граждани и опозиционерите в Иран може да се засили след войната. Много хора се опасяват, че след четири десетилетия политически размирици и международни санкции, хората вече нямат сили да преживеят и нови бомбардировки. Иранската диаспора сега е изправена пред морална дилема, казва Рима Ширмохамади – активистка за защита на правата на жените, която живее в Испания. “Някои ирански жени може да са доволни, че държавните сгради са поразени от ракети. В същото време обаче други предупреждават да не подценяваме хуманитарната ситуация и потребностите на цивилните граждани”.
Западът изглежда разединен в позицията си по отношение на Иран. Стройна стратегия за възможна смяна на режима липсва. Може би защото плановете за “смяна на режима” в други държави в региона се провалиха така грандиозно.
