Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ поиска от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски спешни мерки за осигуряване на ликвидност на стопанствата. Според организацията натрупването на високи разходи за горива, торове, електроенергия, труд, посадъчен материал и препарати за растителна защита се среща с ниски изкупни цени и силно ограниченото време, в което пресните плодове и зеленчуци могат да бъдат продадени.
Точно сезонността прави този сектор по-уязвим. Производителят на праскови или краставици няма възможност да държи продукцията си с месеци и да чака по-добра цена. Когато реколтата узрее, изборът често се свежда до продажба при предложените условия, търсене на алтернативен пазар за броени дни или загуба на продукцията.
В писмото си до земеделския министър камарата дава няколко актуални примера. Нейни членове от Сливенско твърдят, че производството на праскови вече е на загуба и част от стопаните обсъждат изкореняване на градините. В Хасковско производители на краставици протестираха и раздаваха продукцията си, а при дините около Любимец ситуацията според организацията е стигнала дотам, че за част от стопаните самото прибиране на реколтата струва повече от очаквания приход от продажбата.
Така проблемът вече не е само колко струват плодовете и зеленчуците на щанда. Въпросът е дали стопанствата ще разполагат с достатъчно средства, за да започнат следващия производствен цикъл – да платят работници, препарати, гориво, тор и посадъчен материал. Именно това стои зад искането за ликвидна подкрепа.
БКПЗ настоява България да потърси възможност за извънредна помощ и от Европейския селскостопански резерв. В писмото организацията посочва, че държавата вече е поискала подобна европейска подкрепа за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“, и пита защо същият подход да не бъде приложен и за производителите на плодове и зеленчуци.
Европейски механизъм за спешна подкрепа действително вече има. На 17 юли държавите от ЕС одобриха пакет от 540 млн. евро от селскостопанския резерв за фермери, засегнати от поскъпването на енергията и торовете заради кризата в Близкия изток. За България е определен национален пакет от 11,615 млн. евро, като държавите могат да го допълват с национално финансиране до 200% и трябва да насочат средствата към най-засегнатите производители по обективни критерии.
Паралелно действа и временната европейска рамка METSAF, която позволява на държавите да компенсират до 70% от допълнителните разходи за горива и торове, свързани с кризата. Именно тук обаче има важна разлика. Самият министър Пламен Абровски обясни през юли, че планираната национална помощ от около 170 млн. евро не е класическа помощ за ликвидност, а компенсация за доказаното увеличение на цените на горивата и торовете.
Това разграничение е съществено за производителите на плодове и зеленчуци, защото техните проблеми не се изчерпват с горивото и торовете. В писмото си те поставят въпроси и за разходите за труд, ниските изкупни цени, конкуренцията от внос, липсата на достатъчно стимули за сдружаване и затрудненията при реализацията на бързоразваляща се продукция.
Камарата пита още каква част от очакваната държавна помощ ще стигне до овощарите и зеленчукопроизводителите, ще има ли допълнителен ресурс за борба с вредителите по трайните насаждения и възможно ли е отпускането на помощ de minimis още през 2026 г. Според организацията именно подобна бърза мярка би дала необходимия финансов ресурс на стопанствата в края на трудния сезон.
Позицията на бранша идва и на фона на заявката на земеделското министерство за по-сериозно сдружаване на производителите. Абровски посочи през юли, че именно при плодовете и зеленчуците има най-голям интерес към коопериране, защото по-големите общи партиди дават по-силна позиция при търсенето на пазари и износ.
За стопаните от Сливен, Хасково, Любимец и останалите производствени райони обаче първият въпрос в момента е по-непосредствен – каква цена ще получат за реколтата тази година и с какви средства ще влязат в следващата.
