На този ден просветителите на българите в Македония – братя Миладинови, умират в турски затвор. Те са родени в град Струга. Двамата попадат зад решетките, след като са арестувани заради доноси на гръцки фанариоти.
По-големият брат Димитър получава образование в Охрид (1829 г.) и Янина (1833-1836 г.), след което учителства в Охрид, Струга, Кукуш, Прилеп и други градове и села на Македония. Той се бори срещу денационализаторската и асимилаторска политика на гърците и въвежда българския език както в училищата, където е преподавал, така и при богослужението. Изпраща дописки до “Цариградски вестник”, в които отстоява своето дело и растящото национално съзнание на българите. Бори се за демократизация на образованието. Арестуван е от османските власти и е хвърлен в затвора в Одрин. След това е прехвърлен в Битоля, оттам в Солун и накрая в Цариград.
Константин Миладинов отначало учи при своя брат в Охрид, а след това в Янина. От 1849 г. е студент в Атинския университет, където завършва гръцка филология. През 1856 г. заминава за Русия, където от 1857 г. до 1860 г. учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Участва в основаването на книжовното дружество “Братски труд”. В Москва той работи върху изготвянето на фолклорния сборник “Български народни песни”, материалите за който събира заедно със своя по-голям брат. Сборникът е издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на Йосиф Щросмайер. Пристигнал в Цариград, за да се опита да издейства освобождаването на по-големия си брат, Константин също е арестуван.
Димитър и Константин Миладинови умират от тиф в цариградските тъмници през 1862 година. В книгата си “Македония и българското Възраждане” Симеон Радев разказва, че има версия, според която двамата са отровени от гръцки агенти. Радев цитира “Епопея на забравените” на Иван Вазов, в която поетът щрихира трагичната съдба на братята:
“А бедните братя в предсмъртни страдания
изпущаха своите последни стенания
и вече обзети от гробния хлад,
те пращаха сбогом на Божия свят,
и шушнеха тихо с гаснеща сила:
“Как много те любим, Българийо мила!”
