През 716 година България спасява Европа от ислямизация

През 716 година след Христа, България спасява Европа от ислямизация. 716 година след Христа, българите под ръководството на Хан Тервел спират арабското нашествие пред вратите на Константинопол, като помагат на Византийската империя да се справи с опасността.

В жизненоважна битка през 718 година след Христа, българската кавалерия побеждава над 60 000 хилядна арабска армия и спасява Европа от заплахата.

От тогава много хроники наричат Тервел – „спасителят на Европа“.

Ето и повече информация:

На 15 август 718 година канасюбиги* Тервел напада обсадилите Цариград арабски войски. С първия си сблъсък той печели толкова впечатляващо, че арабите се скриват в стана си и седят под обсадата на българите почти дванадесет месеци. Заплашени от гладна смърт и изнемощели, след година арабите водени от Маслама, излизат в открито сражение. По-голямата част от тях загиват – успяват да се спасят едва само 5 кораба. С това кампанията им за нахлуване в Европа откъм Балканите приключва завинаги. 20 години по-късно опитват с три пъти по-малка армия да нахлуят през Южна Франция, отново са спрени от Карл Мартен, с това се отказват от походите си към Европа. Кан Тервел е обявен за спасител на Старият континент и християнството, а по-късно е обявен за светец.

Зад това иначе кратко разказче обаче се крие една гениално проведена операция – военна и политическа. Тази операция е така добре подготвена и изпълнена, че може да влезе във военните учебници, на нея би завидял и всеки шахматен гросмайстор. За това нека се спрем по-подробно на фактите.

През лятото на 716 година арабите предприемат поредната си и най-мощна атака към Византия. Тяхната 200 хилядна армия предвождана от Маслама се прехвърля през Дарданелите на Балканите, унищожава всичко до Южна Тракия и обсажда Цариград. Подпомогната е от огромна флотилия от 2500 кораба, която атакува града по море. Византийците няколко пъти искат помощ от кан Тервел, но той не отговаря сякаш пази неутралитет. На 15 август 718 година защитниците на Цариград са отчаяни и очакват в следващите няколко дена да се случи и най-лошото. Изненадващо с 20 хиляди конници кан Тервел напада огромната арабска армия и смелостта му ги смразява. Между 6 и 7 хиляди арабски войни загиват срещу почти никакви загуби от страна на българите. Арабски хронист от това време пише – българите били толкова силни, че един български воин с голи ръце би могъл да унищожи тежко въоръжен арабски войн. След този първи сблъсък арабите се окопават в лагера си и не смеят дa излязат година. Според византийски летописец арабите са яли камъни, което показва че единственото безопасно място за арабите е само лагерът им.

Нека да поразсъждаваме над това, защо кан Тервел е помогнал на Византия? Според мен отговорът е повече от ясен. Византия макар и огромна империя с хилядолетна история е все пак е побеждавана от българите, докато още по-огромният Арабски халифат е доста по-неудобен съсед. Тук въпросът е и как да се осъществи помощта – историята показва че ювиги кан Тервел го е направил по най-перфектен начин – обезкуражени арабите повече не се връщат. Явно операцията е имала и психологичен ефект, който не е случаен, а е прецизно подбран и изпълнен от кан Тервел. Дългото му „пасивно” изчакване не е имало за цел да накаже вероломните ромеи, а просто да влезе в битката в най-подходящия момент. А моментът е, когато арабите са се виждали победители и са предвкусвали очакваната плячка. Именно когато арабите се виждали обкичени с лаври и злато – се появяват българите и им показват, че ги чакат още дълги битки. При това българската войска изненадва всички, дори самите ромеи. По онова време придвижването от българската граница до Цариград на 20 хилядна конница, при това незабелязано, би отнело поне седмица. Но седмично забавяне би означавало влизане на арабите в Цариград, което би направило кампанията на българите безсмислена и рискована. Тази прецизност на маневрите и ударът в точния момент е равносилна на гросмайсторска комбинация, в която партията се печели само поради правото на първи ход. Това ни говори и още нещо – кан Тервел е знаел отлично какво става под стените на Цариград.
Вторият решителен момент е и сразяващият първи сблъсък. Това всъщност е и най-добрият ход за всеки, който тръгва срещу 10 пъти по-многоброен противник. След като кан Тервел е информиран, какво става около Цариград – със сигурност е знаел, че армията му е по-малка от екипажа на обсаждащия флот и 10 пъти по-малка от армията на Маслама. Явно този решителен първи сблъсък е съвсем добре подготвян от кан Тервел. Той е познавал стила на воюване на арабите и е подготвил войската си за успешен бой с тях. За това е взел в кампанията си само около една трета от цялата си армия – подбрал е най-подготвените.

Моето предположение за същността на тази подготовка е базирано на сравнение между арабските и българските войни. И едните и другите са добри ездачи, в стрелбата с лък може би българите имат леко превъзходство. Голямата разлика идва в основното оръжие. Арабският ятаган е закривен и тежък – предназначен за нанасяне на мощен разсичащ удар, докато българският меч е тънък, по-лек, леко закривен и заострен – предназначен е за нанасяне на бързи и разсичащи и мушкащи удари. Според мен тази разлика е използвана от канасюбиги Тервел за да подготви войската си за ефектната си първа победа. Явно докато се е правел на неутрален кан Тервел усилено я е подготвял за съвсем конкретен сблъсък.
Не зная кога са се зародили поговорките: „Играе ли мечката у съседа, ще дойде и у нас” и „На страха очите са големи”. Със сигурност канасюбиги Тервел използва техните мъдрости за решаването на един държавен проблем, оказал влияние върху цялата последваща Европейска история. Прецизността на решенията взети от ювиги кан Тервел ме удивяват дотолкова че съм убеден, че ако преди 1300 години съществуваше титла гросмайстор на военната стратегия и тактика с положителност канасюбиги Тервел щеше да я има!