
Костадин Гугов е роден на 12 февруари 1935 г. в София. Родителите му са бежанци от Кукуш. Пее от 18 годишна възраст и често се е шегувал, че никога не е знаел, че може да пее, защото винаги е пял. Песните му са наследство от родителите.
Дядо му е бил музикант в гвардейския оркестър. За Костадин Гугов пеенето е било най-естественото и нормално нещо.
На 18 години стъпва на сцената, поканен от акордеониста Стефан Демирев. Вреднага след това Борис Карлов го включва във фолклорна група, с която пътува из България. В групаата заедно с Костадин са още Гюрга Пинджурова, Борис Машалов и Мита Стойчева. За записи е поканен от Радио София, както и от Балкантон и редакция „Народна музика“ на БНР и БНТ, в чийто златен фонд има над 400 записа.

Първата покана идва лично от Георги Бояджиев. От тогава той е сътрудник към редакция народна музика на БНР и БНТ. Музикална компания Stars Records също се докосна до таланта на Костадин Гугов и дълги години стоеше зад блестящата му работа на творец и изпълнител . От 1992 г. до смъртта си Костадин Гугов работеше основно с нашата компания, която продуцира десетки от най-хубавите му песни излезли на музикалния пазар в 3 албума, които са най-продаваните и до днес в каталога на Stars Records. През последната година Костадин Гугов и Stars Records обсъждаха друг проект. Предстоеше да запишат нов албум. Песните вече бяха избрани, аранжиментите направени. За съжаление този албум така и не успя да бъде реализиран.
Костадин Гугов имаше енциклопедичен ум по отношение на песни и текстове. Близки приятели и колеги твърдят, че той е знаел и помнел в репертоара си над 2000 песни. Наричат го „най-яркия представител на македонската народна песен“.
С брилянтното си чувство за хумор, приликата си с Фернандел, при това не само физическа, както самият Костадин допълваше, и с мекия си , приятен глас и красив тембър, Костадин Гугов ще остане най-големия и талантлив изпълнител на македонски песни в България.
Първият, който популяризира по Радио София емблематични български народни песни като “Биляна платно белеше”, “Йовано, Йованке”, “Море, сокол пие”, “Миле Попйорданов”, “Ако умрам ил’ загинам”, “Кога зашумат буките”, “Назад моме Калино”.
Носител е на много награди, сред които “Нестинарка” за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас.
Костадин Гугов продължаваше да пее до смъртта си. Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София.








