Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
четвъртък, 11 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Доц. Александър Гребенаров: Духът на Илинден пази българщината в Македония

Kmeta.bg от Kmeta.bg
август 2, 2016
в Интервю
Време за четене: ~ 1 мин.
8 0
0
81899e9f 15cc 4e97 95bb 72e73bbfab50
9
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Grebenarov

Доц. д-р Александър Гребенаров е роден в гр. Кърджали през 1953 г. Потомък е на македонски и тракийски бежанци. Завършва средно образование в родния си град. Следва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1974–1978). След дипломирането си работи като учител в с. Люляково, Кърджалийска област (недалеч от Перперикон), в Музея за история на София, в Института по история при БАН като проучвател. След защита на дисертация (1989) получава научната степен к.и.н. (д-р) и е назначен за научен сътрудник в Института по история. През юни 2006 г. е одобрен хабилитационният му труд. Чел е лекции по проблемите на българското националноосвободително движение и държавно-политическата история на България (1878–1944 г.) в Нов български университет и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. През 1994 г. е приет в Македонския научен институт. Член е на редколегията на сп. “Македонски преглед” и на Научния съвет на МНИ. Автор е на над 30 рецензии на научни трудове и дипломни работи. От 2014 г. е председател на най-авторитетния научен център в България за проучване миналото на Македония – Македонския научен институт. Пред Кмета.бг той сподели мнението си за актуалното състояние на изследванията по Македонския въпрос, като обърна особено внимание на българо-македонските спорове по тази тема. 

– Доц. Гребенаров, тази година се навършват 113 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание. Каква е причината то да започне от с. Смилево, Битолско?

– На днешният паметен ден за българите от Македония пламъкът на борбата срещу Османската империя е запален в Смилево, едно от бунтарските български села, отстоящо само на 30 км. от Битоля. Родно място е на Дамян Груев. Тук на 17 април/2 май 1903 г. в къщата на Георги Чуранов се провежда конгресът на Битолски революционен окръг на ВМОРО. Форумът препотвърждава решението на Солунския конгрес от януари с.г. за вдигане на въстание, избран е главен щаб и районни началства, приемат се предписания за въстаническите действия. Навярно днес щяхме да разполагаме не само с протоколи, но и с автентична снимка от второто Оборище, направена от професионалния фотограф Анастас Лозанчев, ако по невнимание един от четниците не осветява плаката.

– Защо въстанието избухва на различни дати в отделните революционни окръзи?

Организационните окръзи въстават постъпателно в рамките на непълни три месеца. Една от идеите е колкото е възможно да се завърши военната подготовка, а от друга страна – да се предизвика намеса на великите сили и/или на България. Великите сили обаче не само не спират изстъпленията на Османската империя в Македония и Тракия, но и държат „под око” България, отправяйки й предупреждения за ненамеса. В същото време българската държава не разполага с ресурси и модерно въоръжение, за да обяви война на Цариград –  факт, който управляващите в София не крият от организационните дейци.

Обявените дати не са избрани случайно. Ръководителите на ВМОРО желаят да използват силата на християнската религия, за да вдъхнат повече увереност в борбата на кръста срещу полумесеца. Затова началото е поставено на големия християнски празник Илинден – 20 юли. Първата въстаническа пушка пуква в с. Смилево, а Главният щаб в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев се разполага над селото. Часове по-късно въстанието се разпростира в районите на Битоля, Охрид, Струга, Лерин, Прилеп, Кичево, Демирхисарско и Костур. Освободени са градчетата Крушево, Клисура, Невеска и десетки села в Югозападна Македония.

На популярния празник в Тракия Преображение (6 август) пламъците на въстанието се пренасят в Одринско. Тук ръководството на въстанието е поверено на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, разгромен е военният гарнизон в с. Граматиково, Малкотърновско. Сражения се водят в района на Мустафа паша (дн. Свиленград), а в Западна Тракия – Дедеагачко и Гюмюрджинско се провеждат диверсионни акции.

На трети християнски празник (Кръстовден), отбелязван от църквата на 14 септември, въстанието обхваща района на Мехомия (Разлог) – селата Бачево и Белица. Чети на ВМОРО, предвождани от Яне Сандански и на Върховния македоно-одрински комитет, начело с ген. Иван Цончев, осъществяват жадуваното единодействие.

– Въстанието завършва с неуспех и ужасяващи последици – репресии и бежански кервани към България. Могло ли е да се избегнат?

– Независимо от героизма на македонските и тракийските българи, въстанието е зверски потушено от формирования на Османската империя. Неравностойните сили предопределят неговия изход. Зле въоръжените и недообучени дейци трудно могат да противостоят на десетократно по-многочисления противник, разполагащ с модерно въоръжение. В епилога му някои българи запалват собствените си къщи, за да не бъдат осквернени от враговете. Други напускат завинаги родния край. И има защо – част от заловените въстаници са избити, други са осъдени на каторга. Статистиката от въстанието показва ужасяващите методи за усмиряване, предприети от турските войски: опожарени изцяло или отчасти са  201 села с 12 440 къщи, избити и живи изгорени 4964 души, 70 835 обездомени, хиляди са обезчестени. Тази мерки  не са новост. Подобни черни статистики могат да се открият и в погромите след Кресненско-Разложкото въстание (1878) и Горноджумайското въстание (1902).

– Има ли промяна във възгледите на македонските историци за въстанието?

– За съжаление нищо съществено не се е променило в македонската историография. С малки изключения общият тон е еднотипен – жителите на областта са обявени за „македонци” – преди, по време и след Илинден. За тях няма значение какво съдържат множеството извори или словата на чуждестранни интелектуалци. Между тях е и известният английски археолог Артър Евънс, който в писмо до редакцията на в. „Таймс” от 30 септември 1903 г. съобщава, че в Македония няма „македонци”. „Има българи”!

– Как оценяваме днес саможертвата на въстаниците?

– Духът, който сътвори Илинден, не изгоря – независимо от неуспеха на въстанието и последвалите насилия. Той именно запази българщината в Македония и Тракия през следващите десетилетия. Новите бежански кервани към България през 1913 и след Първата световна война отново показаха коя е Родината на прокудените изгнаници, от която те потърсиха и намериха защита на българското си име, език и народност.

Предишна Статия

Преди 105 години предатели погубват “Ениджевардарското слънце”

Следваща Статия

Доц. Александър Гребенаров: Духът на Илинден пази българщината в Македония

Свързани Статии

Мария Пиргова
Интервю

Доц. Пиргова: Интригата е на кого Радев ще даде третия мандат

август 18, 2021
185
С новия пътен възел трафикът ще се облекчи.
Бургас

Пътният възел на Пристанище Бургас – Запад ще намали нивата на шум и вредни емисии

август 2, 2021
1.3k
Социлогът Живко Георгиев даде своята оценка.
Интервю

Край с ГЕРБ в този вид, в който го познаваме

юли 6, 2021
840
Кметът на Перник: Организацията по издирването на Сашко беше невероятна
Гледна точка

БСП се превърна в еднолична фирма

април 9, 2021
186
Митко Павлов: Без интернет и социалки вирусът щеше да мине просто отстрани
Интервю

Митко Павлов: Без интернет и социалки вирусът щеше да мине просто отстрани

април 1, 2021
120
Две трети от законите се внасят от депутати, а те не спазват правилата
Интервю

Две трети от законите се внасят от депутати, а те не спазват правилата

март 29, 2021
107
Следваща Статия
Укрепиха част от магистрала “Струма”

Укрепиха част от магистрала "Струма"

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Трети хидроагрегат на ПАВЕЦ „Чаира“ се връща в системата

Трети хидроагрегат на ПАВЕЦ „Чаира“ се връща в системата

юни 10, 2026
Тъмната страна на Световното първенство – рекордни емисии и хиляди полети

Тъмната страна на Световното първенство – рекордни емисии и хиляди полети

юни 10, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS