На днешния ден през 1963 г., когато е само на 26 г., си отива д-р Стефан Черкезов. Той жертва живота си, да спаси бедстващи хора от горящ автобус.
Роден е на 26 април 1937 г в село Виноград, Стражица. От 1 януари 1963 г. работи като участъков лекар в село Стрелец. Със съпругата си Лидия имат дъщеря, която също е лекар.
Ето каква е неговата история, която става все по-популярна и споделяна в социалните мрежи:
В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец, като е започнал лекарската си практика само 8 месеца по-рано. Д-р Черкезов се качва в автобус, който е бил претъпкан с хора.
На излизане от Горна Оряховица обаче автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. От взривната вълна лекарят е изхвърлен в канавката, но не е бил ранен. Става и се връща към горящия автобус и започва да вади хората. Успява да извади 47 души, но за съжаление е облечен с бяла найлонова риза. Тя се стопява върху тялото му. Косата му също гори. Изгасява я с ръце и продължава да се бори за живота на хората.
Когато идват линейките от Горна Оряховица, д-р Черкезов продължава да помага, въпреки че самият той е жестоко обгорял. Отказва да се качи в линейка, въпреки че кожата му виси на парцали и пеша тръгва към града. По пътя го пресреща последната линейка и го откарва в болницата. Когато го свалят в хирургията, д-р Черкезов казва на лекарите: “Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти!”. На другата сутрин – 16 август, наистина умира.
– А какво се случва с останалите хора от автобуса?
– Всички са спасени. Нито един не е починал.
По време на катастрофата, съпругата му Лидия Черкезова е 23-годишна счетоводителка. Двамата имат момиченце на 7-8 месеца. Преди да издъхне, д-р Черкезов казва на съпругата си.
“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене – показах се като истински лекар…” . Същата година на 19 октомври, д-р Стефан Черкезов е обявен за „Герой на социалистическия труд“, а тогавашният здравен министър Ангел Тодоров предлага на съпругата му да следва медицина без приемен изпит. Тя става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония пък е отгледана от баба си и дядо си. В момента тя е лекар със специалност „Уши, нос, гърло“ и от години живее и работи в Германия, където е омъжена.
