Едва ли има българин, който да не е чувал "Бяла роза". И едва ли има сватба у нас, на която тази песен да не е звучала. Днес нейната изпълнителка Славка Калчева празнува рожден ден.
Родена е в село Чарда, Ямболско на 2 декември 1954 г. Завършила е Техникум по облекло в Бургас и работи като шивачка в Ямбол. Първоначално е искала да стане поп певица, но любовта ѝ към народната музика надделява.
„Истинската ми страст към народната песен обаче се появи, когато чух този страхотен глас и орнаментика на невероятната Недялка Керанова. Тогава вече бях убедена, че искам да се занимавам точно с това и започнах да пея професионално“, споделя певицата.
От 1976 до 1982 г. свири на бас китара и пее в Козаревската група. Пяла е на сватби в Ямболско, Старозагорско и Бургаско. Популярността ѝ нараства, когато започва да пее с Дълбокоизворската група, орк. „Родопи“ и орк. „Бисери“ на Младен Малаков. Канят я на концерти с Конушенската група и орк. „Тракия“ на Иво Папазов.
Осъществява първите си записи в Радио „Пловдив“. Първият ѝ албум е издаден на дългосвиреща грамофонна плоча. Била е омъжена за Иван Калчев, брат на ръководителя на оркестър „Козари“ Марин Калчев. С този оркестър пее по участия и концерти, записва албум с него и етърва си Руска Калчева – „Две етърви пеят“.
През 2000 г. песента ѝ „Бяла роза“, от мнозина възприемана като народна песен, въпреки че е авторска, написана от Славка Калчева, става първият голям хит в народната музика и Калчева се свързва най-вече с тази песен. Певицата споделя за песента: „Колкото до силата на тази песен, аз съм автор на музиката ѝ и на половината от текста, обаче и досега не мога да си обясня откъде идва тя.“
„Тази песен (Бяла роза) дойде като една голяма награда за мен, за целия труд, който съм положила през всички тези години. Не съм имала лек живот. Преди да се появи тази песен, съм работила доста упорито, лишавала съм се от много неща, раздавала съм се… И тя някак си се появи в точния момент. Вярвам, че има Божия намеса и това е като подарък от Господ за всички усилия, защото както винаги съм казвала – всеки труд се възнаграждава рано или късно“, допълва още Славка Калчева.
