На 6 февруари 1933 г. в лудогорско село Дянково е роден българският алпинист Аврам Аврамов.
През 1984 г. той е ръководителят на първата национална експедиция към Еверест, дългогодишен директор на ЦПШ „Мальовица”, участва в първото българско изкачване на вр. Пти Дрю в Алпите, в битката за Безенгийската стена в Кавказ (1961 г. и 1964 г.), в първото бългорско покоряване на седемхилядник – Пик Ленин (7134 м – разположен на границата между Киргизстан и Таджикистан), в първото българско изкачване на вр. Комунизъм (7495 м – най-високият връх в Таджикистан).
През 1953 г. поради измръзване Аврам Аврамов изгубва пръстите и на двата си крака.
След смъртта на Христо Проданов по предложение на Аврамовов се прави пълен траверс на Еверест по двата ръба, който става известен като „Българският траверс на Еверест“.
С указ № 1890 от 18 юни 1984 г. за проявена решителност и мъжество и за изключителни постижения получава званието Герой на социалистическия труд на България. Носител е още на ордени „Червено знаме на труда“ (1964, 1972), „Кирил и Методий“ – II ст. (1970), „За спортна слава“ – I ст. (1979).
Родителите на алпиниста избират за него името Стафан, но дядо му не харесал как са го кръстили и 4 г. след раждането му го сменят с Аврам.
Като ученик играе футбол, волейбол и баскетбол, след това открива скалното катерене обаче и както сам споделя "вече няма връщане". В Разград планини няма, затова е и силно привлечен от тях.
Аврам Аврамов прави над 400 изкачвания в българските планини, изкачва и 7-хилядници в Азия.
Вече е на 52 г., когато получил предложението за Еверест. Експедицията получава широко одобрение от целия български народ и е избрана за най-успешното спортно събитие на страната ни за отминалия ХХ-ти век в допитване на БНТ.
През 2019 г. Аврам Аврамов спира своето земно катерене на 86 г. след продължително боледуване.









