Популярната френска естрадна певица Едѝт Пиа̀ф е родена на днешната дата преди 104 години. Тя е една от най-ярките представителки на френския шансон, смятана е за символ на Франция. Майстор е на баладата. Нейната музика е отражение на трагичния ѝ живот. Най-известните ѝ песни са „La vie en rose“, „Milord“, „Non, je ne regrette rien“. Едит Пиаф е една от най-великите певици на Франция. Животът ѝ е изпълнен с контрасти и странности – световна слава, лични нещастия, малка и крехка фигура, но мощен и характерен глас.
Получава името Едит в памет на британката Едит Кавъл – медицинска сестра, екзекутирана заради помощта, която оказва на съглашенски войници в Белгия по време на Първата световна война. Прозвището Пиаф получава от думата за врабче (piaf), която се използва в Париж и околностите.
Майката на Едит, Анета Джована Мейар (1895-1945), е улична певица. Бащата на Едит, Луи-Алфонс Гасион, е уличен акробат от Нормандия, с изяви в театъра.
Родителите на Едит скоро я изоставят и тя живее за кратко при своята баба по бащина линия Ема Саид бен Мохамед. Преди да постъпи във френската армия през 1916 година Луи-Алфонс Гасион я завежда при майка си, която държи публичен дом в Нормандия. Там за малката Едит се грижат проститутки.
През 1929 година, когато е на 14 години, Едит започва да обикаля Франция с баща си, който изнася акробатични представления. Това дава възможност на Едит да пее за първи път пред публика. През 1935 година Louis Leplée, собственикът на нощния клуб „Le Gerny”, открива Пиаф в района „Пигал“. През 1940 година Едит получава роля в пиесата Le Bel Indifférent на Жан Кокто. Започва да се сприятелява с изтъкнати личности, включително Шьовалие и поета Jacques Borgeat. През 1944 година открива Ив Монтан в Париж. Тя го включва в представленията си и му става ментор и любовница. За по-малко от година става една от най-известните певици във Франция. Когато Монтан става известен почти колкото нея, тя прекратява връзката си с него.
По това време към нея има голямо внимание и тя жъне големи успехи в Париж, като най-популярния френски артист. След войната тя става известна в чужбина и прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка. Пиаф помага и за кариерата на Шарл Азнавур в началото на 50-те години на ХХ век, когато го взема на турне във Франция и САЩ и записва някои от неговите песни. През 1998 година е удостоена с място в Залата на славата на наградите „Грами“.
Известната концертна зала (мюзикхол) „Олимпия“ на Bruno Coquatrix е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Тя изнася няколко спектакъла в престижната зала между януари 1955 и октомври1962 година. През април 1963 година записва последната си песен – L'homme de Berlin. Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“.
Ето още нейни интересни мисли:
"Живея така, както пея, и пея така, както живея".
"Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони."
"Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето".
"Без любов сме нищо".
"Аз не пея за всички – аз пея за всеки".
"Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар".
"Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място".
"Трябва да напуснеш мъжа, преди той да го направи".
"През целия си живот не съм се подчинявала".
"Мисля, че трябва да платиш за любовта с горчиви сълзи".
"Не ме е грижа какво казват хората. Не ми пука за техните закони".
"Смъртта е началото на нещо".
