Свобода Тодорова Бъчварова с право може да се нарече гранд дамата на българското кино. Покойната писателка, редакторка и киносценаристка днес щеше да навърши 95 години. С творческия си път е завещала на поколенията някои от най-големите шедьоври на българското кино. Талантът й "ражда" и майор Деянов – ролята, която изстрелва Стефан Данаилов на гребена на народната любов.
Подписите й стоят под кино проекти като "Козият рог", "Опасен чар", "Дами канят", "Мера според мера" и други легендарни български ленти.
Емигрант по съдба
Свобода няма и годинка, когато семейството й бяга от фашисткия режим в България чак в Австрия. Причината са левите убеждения на баща й, който е преследван от режима на Цанков, убил Гео Милев и Йосиф Хербст. Семейството й не се задържа в родината на Хитлер, а се мести във Франция, а след това и Белгия. Когато е на 5, Свобода се завръща с майка си в родината, а баща й остава в странство, където по-късно загива в съпротивата срещу нацистката окупация, без да е видял дъщеря си.
Детството си Бъчварова прекарва в бедност, заболява и от костна туберкулоза, получавайки недъг за цял живот. Споделя обаче, че това я калява за битки през целия живот. Факт е, че е арестувана още като ученичка заради политическите си убеждения. Драматичното си детство и бурна младост Свобода впоследсъвие претворява в сцени от хитовия „На всеки километър”. Легендарният сериал е реално и първият й голям пробив като сценарист.
По ирония на съдбата след дълги години животът й ще приключи отново в странство – този път в далечна Бразилия, където я отвежда бракът на дъщеря й. Нейни колеги отбелязват, че като блестящ сценарист е сътворила съвършения кръговрат в жизнения си път.
Журналист и общественик
След 9 септември майка й става обвинител в Народния съд, а Свобода заминава да учи естетика в Ленинград. След завръщането си започва да пише в културния отдел на “Работническо дело”. След ’56-та, в периода на десталинизацията в СССР, като журналист и общественик спомага за утвърждаването на редица знакови лица на интелигенцията у нас като Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, художникът Найден Геров и други. По-късно става център на своеобразен литературен кръг, където редом с Радой Ралин, Блага Димитрова и Иван Радоев се увличат по речите а Хрушчов, Карибската криза и образа на легендарния Че. Постепенно отделът й губи благоразположението на Партията и е разпуснат. Именно тогава бъдещият легендарен сценарист се обръща към седмото изкуство.
Зад екрана
В златните години на българското кино (б.а. – 70-те и 80-те) създава и ръководи творческия колектив “Хемус”. Дава път на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Методи Андонов, Бинка Желязкова, Иван Андонов, Никола Рударов и Рангел Вълчанов. Съсценарист е, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев на филма “Мера според мера”. Лентата е направена по нейния роман “Литургия за Илинден”. Родена в Горна Джумая (днес-Благоевград), за нея сагата за македонското революционно движение с фамозния Руси Чанев в главната роля, с починалия по време на снимки гениален Григор Вачков в друг от основните образи, е начинът да се обясни в любов хем на Пиринския край, хем на хора като баща й, които са бунили народа да се бори за свободата, на която е кръстена.
„Един от нейните идеолози и водачи, човекът, който насърчаваше и подкрепяше, който ни поучаваше и иронизираше, който ни се караше, когато хленчехме и се смееше, когато се мислехме за велики, европеецът в шопското село Бояна (където се намира киноцентърът)”, разказва за Свобода Бъчварова години по-късно Владимир Ганев, сценарист на биографичния филм „По особено жесток начин“.
Пише касова сапунка в началото на прехода
След прехода, когато решава отново да емигрира, този път в Южна Америка, Бъчварова проъдлжава да пише. По книгата „Земя за прицел”, посветена на банкерската и политическата династия Бурови, с приятелката й Иванка Гръбчева, чиито филми също е продуцирала, спретват тв сериала „Жребият” с Коста Цонев, Атанас Атанасов, Йосиф Сърчаджиев, Мария Кавърджикова и още куп звезди. Според критиците това е единствената прилична българска сапунка от 90-те години,
Признанието на България
Навръх 80-годишнина си получава от президента Георги Първанов висшето държавно отличие на България – орден „Стара планина”. Бъчварова идва за последен път в родината през 2008 година, когато представя посветената на нейния баща трилогия „По особено мъчителен начин”.
Умира на 27 юни 2012 година в Рио де Жанейро.
"Роднина-милиционер…" се появява след заявка от МВР
За драгия зрител Свобода Бъчварова ще се запомни вечно с култовите реплики от „Опасен чар”. Няма българин, който да не е чувал или ползвал в разговор “Лошо, Седларов, лошо!”, “Роднина-милиционер-роднина-милиционер” и други незабравими лафове, произнесени от Тодор Колев и компания. Предлагаме компилация от тях в навечерието на 95-годишнината от рождението на Свобода Бъчварова:
- Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.
- На нас гении не ни трябват.
- — Каква е програмата?
— Дуо Пластик, Сиси боата, Шведките и фолклорен състав.
- — Куфарчето, ако обичате.
— Това е портфейлът ми.
- Сега ще ми покажеш пътя към тази ренесансова Флоренция на Софийски окръг!
- Всички сме от село.
- — Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка.
— Старомодно.
— Имаме модерно — зарче-касичка, шлем-касичка.
— Икономията е майка на мизерията.
— Тъй вярно, другарю капитан.
— Това куче защо е зелено?
— То е крокодилче.
— Защо не пише?
— Заяжда. От влагата.
— Лошо другарю…
— Седларов.
— Лошо, Седларов, лошо.
- — Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет: килия 213, вторият етаж, южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.
— Другарю капитан, моля Ви! На мен ще ми стане лошо!
— Първата година е трудно. После се свиква!
- — Влиза Ирина. Носи поднос с везана кърпа. А под кърпата…
— …печено пиле?
— … Главата на василевса!
- — Ша прощаваш, зетко, обаче така ни завъртя, че и името не успяхме да ти научим.
— Илия.
— Илия, а? "Грааааааадил Илия килияааааа…
- Няма само аз да страдам, я!
- Стига простотии бе, тате.
- Айди, взимайти, чи той курбана като залояса…
- — Великият Франк Лойд Райт…
— Франк Лойд Райт — архитектът?
— Не. Разузнавачът.
- Ще ги наредим така: роднина, милиционер, роднина, милиционер…
- Ти защо караш държавна кола с книжка на любител шофьор?!
- Дет ис дъ куесчън. Както е казал джентълменът Хамлет.
- Няма да работи моето кукувиче повече. Само ще си отваря човчицата, а мъжлето ще носи.
- Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!
- Парите са тор, от която изникват красиви цветя!
- Закъде с това име, гражданино следовател!?
- Кой има най-много сухо, он че е пръв.
Всъщност, “Опасен чар” се прави по поръчка на МВР с цел промотиране на смелостта на народната милиция. За целта Бъчварова взема истинската история на уникален престъпник, който сваля жени и ги ограбва, като нарича себе си с различни измислени фамилии на птици пред дамите, докато ги очарова. И я превръща майсторски в една от любимите комедии на България, заедно с режисьора Иван Андонов и невероятния Тодор Колев в главната роля.
Снимка: Slava.bg.
