Макар и "премълчаван" от литературната критика у нас преди 1989 година, Атанас Далчев е сред поетите виртуози на България. Смята се, че от творчеството му се повлияват имена като Валери Петров, Александър Геров, Иван Цанев и Богомил Раймов. Творбите му, белязани с ярка философска тематика, са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници. Далчев е и изтъкнат преводач. Благодарение на труда му на български оживяват творби на Гьоте, Чехов, Стендал, Паскал, Гарсия Лорка и други световни величия в литературата.
Далчев е носител на Хердеровата награда на Виенския университет. Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград, където учи в местното българско училище. След старта на Балканската война семейството му се връща в Солун. През 1913 г. баща му Христо Далчев се изтегля с българските войски в България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира и когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, се установяват в София. Там Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих „Залези“, публикуван в ученическия вестник „Фар“. Година по-късно завършва гимназията и държи реч пред випуска си. Същата година запосва "Философия" в Софийския университет.
През 1923 г. Далчев публикува стихотворенията „Вечер“, „Здрач“ и „Елегия“ във "Вестник за жената" и стихотворенията „Есенно завръщане“, „Хижи“ и „Старите моми“ в списание „Хиперион“. През същата година заедно със свои колеги издава поетически сборник „Мост", след което сътрудничи на няколко издания. Първия си самостоятелен сборник "Прозорец" издава през 1926 г.
Заедно с авторите, участвали в „Мост“, организира група, първоначално около вестник „Изток“. От 1927 г. Атанас Далчев, Димитър Панталеев, Светослав МИнков, Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов.започват издаването на вестник, „Стрелец“, поставяйки началото на едноименния литературния кръг.
През 1928 година публикува стихосбирката "Стихотворения". Същата година, без да знае, че е болен от малария, заминава за Франция. В Тулуза попада на специалист, който познава болестта. През 1928 – 1929 г. слуша лекции в Париж и завършва курс за преподаватели по френски език. През 1930 г. излиза от печат стихосбирката му, кръстена на френската столица. По предложение на Никола Фурнаджиев през 1937 г. е изпратен за учител по български език в българското училище в Цариград. Прекарва там шест месеца, но турските власти не му позволяват да преподава. След завръщането си в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища и преподавател по български език в тогавашната 13-а гимназия. Занимава се и с преводаческа работа.
През 1939 г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През 1941 г. е назначен за директор на I прогимназия „Христо Ботев“. През 1943 г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга „Ангелът на Шартър“, в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.
По време на въздушните бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. половината от къщата на семейството е разрушена и то се евакуира в Лясковец. На 30 март запалителна бомба опожарява цялото жилище на Далчеви.
Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г., той спира да пише. През 1945 г. се ражда третото му дете, Виктория. До края на 1947 г. е началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. След като през 1950 г. се ражда четвъртото му дете Райна, е принуден почти денонощно да се занимава с преводаческа работа, за да издържа лишеното вече и от собствен дом семейство.
През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание „Пламъче“. Назначен официално за негов редактор през октомври 1953 г., той продължава да превежда.
Едва през 1956 г. Далчев започва да пише отново, а през 1965 г. публикува „Стихотворения“. През 1972 г. излиза сборникът "Балкон", съставен от приятеля му Радой Ралин. През време на творческото си мълчание създава сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли "Фрагменти:, издаден през 1967 г. под редакцията на Борис Делчев. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава „Знак почета“ – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература в България.
През 1974 г. на руски език излиза том избрани негови съчинения. Далчев е особено радостен от този факт, главно от това, че преводът е осъществен от поетесата Мария Петровых. Същата година чества 70-годишен юбилей и бива удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден „Народна Република България:– III степен. През лятото на 1977 г. пише стихотворението „Художникът и вятърът“, посветено на Иван Симеонов. Това е първото му стихотворение в бял стих и последното за творческия му път.
Далчев умира в София на 17 януари 1978 г.
Ето и някои от непреходните цитати и фрагменти от творчеството на поета:
Аз бягам от успеха не заради него, а заради ония, които го имат: срамувам се да приличам на тях.
***
Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувствуваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.
***
На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.
***
Снизхождението е белег и на лоша съвест.
***
Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се познава само по това, което той утвърждава.
***
Човек е искрен не по желание, а по природа.
***
За забелязване е, че най-книжно е творчеството тъкмо на ония писатели, които са чели най-малко.
***
Неяснотата е резултат или на някаква липса, или на някакъв излишък.
***
За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина. Той е чудовище.
***
В живота на един свободен творец най-мъчителният и опасен момент е признаването му.
***
Оригиналният не търси да бъде оригинален.
***
Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.
***
Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.
***
Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.
***
Най-тежък за бореца е часът на победата.
***
Талантът е по-често явление от характера.
***
Човек, властващ над другите, губи своята собствена свобода.
***
Простотата и баналността си приличат; те са две сестри, от които, въпреки приликата, едната обаче е хубава, а другата – грозна.
***
Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали.
***
Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.
***
Резултатът интересува хората повече от причината.
Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.
***
Песимизмът у някои е извинение за мързела им.
***
Талантливият човек е неприятен.
***
Мнозина наричат чувство за справедливост своята завист.
***
Хуморът е веселата смърт на поета.
***
Богатите със събития епохи са повърхностни.
От много преживявания хората нямат тогава време да се вдълбочат.
