Карлсон, Пипи Дългото чорапче, Роня – дъщерята на разбойника, Емил от Льонеберя. Тези безсмъртни герои от деството ни ни остави Астрид Линдгрен. Световноизвестната шведска писателка ни напусна на днешната дата през 2002 г.
Астрид е родена на 14 ноември 1907 година във Вимербю, Южна Швеция. Тя е едно от четирите деца на семейство фермери. Имала щастливо детство, изпълнено с много игри и приключения. След като завършва средното си образование Астрид за кратко работи като журналист в местния вестник, след което се премества да учи стенограф-секретарка в Стокхолм. На 18 г. забременява и ражда момченце – Ларс. Злите езици говорят, че детето е от шефа й, който е женен и с деца. Тя сменя няколко работи, за да се издържа. Скоро след това тя се омъжва за Стур Линдгрен и им се ражда дъщеричка – Карин (1934 г.)
Според писателката заслугата за "Пипи Дългото чорапче" е на дъщеря ѝ. Когато момиченцето се разболява, Астрид всеки ден й съчинявала най-различни истории. Така един ден Катрин помолила майка си да ѝ разкаже приказка за Пипи Дългото Чорапче, като името на персонажа детето измислило спонтанно. "Пипи Дългото чорапче" е първият роман на Линдгрен, който се появява на бял свят през 1945 г. Книжката става хит за отрицателно време.
Историята за "Карлсон, който живее на покрива" се появява 10 г. по-късно – също благодарение на дъщерята на Астрид, която често разказвала за мистериозно човече, което идвало при нея през прозореца и изчезвало, когато се появи някой възрастен.
Писателката създава още "Братята с лъвски сърца", "Роня, дъщерята на разбойника", детективски детски истории за "Кале детектива", както и приключенията на Емил от Льонеберя.
През 1954 г. създава една от най-добрите си творби – "Мили мой Мио", в която се разказва за самотните и изоставени деца.
Нека си припомним някои от цитатите от любимите ни детски книжки:
"То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.“ (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия – на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
– Защо вървиш заднишком?
– Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?“ (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: "Страдате ли от лунички?" – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!" (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"Човек никога не бива да води маймуни със себе си, когато отива някъде." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"Спокойствие и само спокойствие." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
"Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
"Ако не се храня, преставам да бъда Аз." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!" (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
"Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
"Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
"Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
"На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
„Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината… Но, когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата.“ (Из „Емил от Льонеберя“)
"В нощта, когато се роди Роня, над планината вилнееше гръмотевична буря. Беше такава злокобна нощ, че всички горски твари и духове, които обитаваха Матисовата гора, се изпокриха уплашени в дупките и скривалищата си. Единствено жестоките диви витри[1], които предпочитаха бурята пред всяко друго време, се чувствуваха прекрасно и с вой и писък прелитаха над разбойническия замък, кацнал върху Матисовата скала. Крясъците им безпокояха Ловис, която чакаше да роди, и тя помоли Матис:
— Прогони злите витри, да стане малко по-тихо, инак няма да чувам какво пея!
Там е работата, че Ловис пееше, докато раждаше. Така е по-леко, твърдеше тя, а и малкото сигурно ще бъде по-весело, ако се появи на бял свят, посрещнато с песен.
Матис грабна арбалета и пусна две стрели през бойницата.
— Махайте се, диви витри! — изкрещя той. — Тази нощ се ражда моето дете, ясно ли ви е, вещици проклети!
— Хо-хо, тази нощ ще се роди неговото дете — нададоха вой витрите, — дете на гръмотевичната буря, дребно и грозно ще да е, хо-хо!
Тогава Матис стреля още веднъж право срещу ятото. Но те само се изсмяха подигравателно и отлетяха с гневни писъци над горските върхари.
В това време, докато Ловис лежеше и раждаше с песен на уста, а Матис се разправяше с дивите витри, колкото му държаха силите, разбойниците му бяха насядали около огъня в голямата каменна зала и ядяха, пиеха и вдигаха не по-малко врява от витрите. Все за нещо трябваше да се заловят, докато чакаха, а и дванайсетимата горяха от нетърпение да видят какво ще стане там, горе, в стаята на кулата. Защото през целия им разбойнически живот в Матисовия замък никога не се бе раждало дете.
Най-нетърпелив от всички беше Пер Черепа.
— Няма ли най-сетне да се появи тази разбойническа рожба? — въздъхна той. — Остарях, изнемощях и скоро ще настъпи краят на разбойническия ми живот. Добре ще е, преди да отида в гроба, очите ми да видят нов разбойнически главатар.
Едва изрече тези думи, вратата се отвори и вътре се втурна Матис, направо обезумял от радост. С високи весели подскоци обиколи цялата зала и крещеше като луд:
— Имам си рожба! Чуйте какво ви казвам, роди ми се дете!
— Мъжко или женско? — попита Пер Черепа от своя ъгъл.
— Разбойническа дъщеря, какво щастие! — крещеше Матис. — Разбойническа дъщеря, ето я, иде!
И през високия праг пристъпи Ловис, прегърнала детето си. В стаята стана тъй тихо, че не се чуваше ни звук.
— Май ви позадави бирата? — каза Матис. Той пое момиченцето от Ловис и го понесе в кръг сред разбойниците.
— Гледайте! Ако искате да видите най-красивото дете, което някога се е раждало в разбойнически замък!
Дъщеричката лежеше в ръцете му и го гледаше с будни очета.
— Това дете вече разбира и знае от всичко по малко, личи си! — възкликна Матис.
— Как ще му викаме? — попита Пер Черепа.
— Роня — отвърна Ловис. — Отдавна вече съм го решила.
— Ами ако се беше родило момче, тогава? — настоя Пер Черепа.
Ловис го изгледа строго и спокойно отвърна:
— Решила ли съм детето ми да се нарича Роня, то значи ще бъде Роня! (Из "Роня, дъщерята на разбойника")
