Повелителят на върховете. Това определение важи с пълна сила за Боян Петров, човекът, който завинаги остана в прегръдката на своята религия – планината. Роденият на днешната дата през 1973 година в София Боян израства в полите на Витоша и това предопределя целия му по-нататъшен живот. Там, в гората, той се чувства прекрасно, далече от хорската суета. Увлича се от пътуванията, пещерите, планините и дивата природа от дете.
Признава обаче, че страстта му към катереното е и заради една книга. „Добре написаните книги за катерене и алпинизъм са едни от най-силните мотиватори за върхове, постижения и тренировки. Причината въобще да стана алпинист беше именно книга. През август 1990 г. във влака за Москва прочетох на един дъх „Свирепа арена“ на Джо Таскър”, казва той.
Боян Петров е не само алпинист, но и зоолог, еколог, спелеолог, завършва през 1997 година Софийския университет като магистър по зоология и екология. Но планината и върховете са магнитът за него. Съвсем закономерно той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10. Също така има най-много първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4.
Но Боян Петров далеч не е само велик алпинист, а и много силна личност, като успява да се пребори с една от най-коварните болести. Неговите граждански позиции по важни обществени въпроси, свързани най-вече с опазването на околната среда, го превръщат в медийна знаменитост в страната ни. На три пъти, през 2014, 2015 и 2017 г., получава Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм, а през 2016 г. е избран и за „Мъж на годината“.
Никога не се е надценявал в планината, винаги е бил наясно, че природата е по-силна от човека. Не обича безразсъдните изкачвания, с които да цели да се окичи със слава. Но любовта му към планината е по-силна от всичко. Но откровено заявява, че не покорява върхове, а единствено себе си. Осъществява височинните си изкачвания, като отчита границите на своите възможности. Основната му цел е да достига до върховете без умишлено търсене на сложности, с които да се подлага на опасност.
Не се стреми към най-трудни и рисковани начинания като зимни експедиции или прокарвания на нови маршрути. Всичките му изкачвания на осемхилядници са направени по класически често използвани маршрути. Но пък и не обича да участва в лесни комерсиални експедиции с предварително подготвено трасе и личен височинен носач или водач.
Точно така – премерено, уверено и трезво действа и през пролетта на 2018 година, когато Боян Петров се отправя към най-ниския осемхилядник Шиша Пангма (8027 m) в Хималаите. Това е само подготовка за изкачване на най-високия връх Еверест (8848 m) от северната му китайска страна.
На 29 април започва самостоятелен опит за изкачване на върха, без да носи със себе си сателитен телефон. Метеорологичните условия са неблагоприятни. За последен път е видян с бинокъл от базовия лагер на 3 май, когато се придвижва към разположения на над 7000 метра лагер 3. На 5 май украински алпинисти и шерпи откриват палатката и спалния му чувал навяти от сняг в лагер 3 на височина около 7350 метра. На 6 май българското посолство в Пекин е уведомено, че Боян Петров е в неизвестност от 3 дни. Алпинистът е обявен за изчезнал. Организират се опити за издирването му, възпрепятствани от лошо време. На 16 май 2018 г. издирването е прекратено, без Боян Петров да бъде открит. И това сигурно не е случайно. Защото Боян Петров остава там, където сам казва, че човек съжителства със смъртта…
Предлагаме ви някои мисли на Боян Петров за него самия, за планината, за живота:
Като зоолог и биолог не мога да вярвам в Бог… Всъщност, планината е моята религия. Там се чувствам добре, знам къде съм, кой съм, знам какви опасности ме дебнат и как да се пазя от тях.
Нито съм топ бегач, нито съм топ катерач, нито съм в най-високите постижения на спорта – това, което ме отличава е постоянството.
Изкуственото напомпване на мускули и маса за мен е вредно. Това е едно фалшиво самочувствие, защото като се погледнеш пред огледалото си супер, но да впрегнеш да работи това тяло по начина, по който искаш, не е лесно.
Обичам от време на време да имам неуспехи. Това ме кара да подобрявам себе си и следващите стъпки.
Често ме питат има ли хоби. Нямам време за хоби, животът е твърде кратък. Нямам време за губене. Имам цели за постигане.
Не използвам думата "невъзможно". За мен "невъзможно" значи "не искам". Ако го искаш, ще го направиш, каквото и да ти коства.
Когато си поддържал здраво силно тяло, това е основната причина душата ти да е добре.
Когато ми е трудно по време на експедиция, си представям пясък, море, зелена трева…
В един момент станах машина за оцеляване, без да съм го искал.
Природата подлага на изпитание тези, които могат да го понесат.
Покорявам не върхове, а единствено себе си.
Пирин е бижу, което искат да дадат на олигарсите. Свещено място, където искам да ходя щастлив и горд, че това нещо съществува на Земята.
Ракът и диабетът ме направиха силен психически, превърнаха се в истински допинг за планината.
Нямам думите "Мързи ме" или "Не мога да направя нещо" в речника си.
Останеш ли без цел, все едно да плуваш в безкраен океан без никакъв остров.
Интересно ми е да ми е трудно. Колкото по-трудно ми става, толкова ми е по-интересно, толкова повече се увеличава блясъкът в очите ми. Лесните неща не ме привличат.
Време е българин да събере Хималайската корона.
Най-големият ми страх? Пропадане в ледникова цепнатина. Зловещ полет към долната земя.
Не помня някога да съм бил нещастен. Щастлив съм по default.
Не обичам тъжните погребения. Според мен се прераждаме и душите не умират.
