"Той е сред магьосниците във футбола. Наричат го и диригент, и гений. Той е типичен представител на рядката порода футболисти – интелигентен плеймейкър. Гордост е, че този изключителен полузащитник е българин, признат по целия свят". Така неотдавна голмайстор номер 1 на българския национален отбор Димитър Бербатов описа в социалните мрежи Красимир Балъков. Днес бронзовият медалист от световното в САЩ през 1994 г. навършва 54 години.
Балъков със сигурност е сред най-успелите и уважавани български футболисти на всички времена.
Тръгва от Етър (Велико Търново), с който достига два пъти до бронзовите медали в България, а играе и през есента от историческия шампионски сезон на отбора през 1990/1991.
През 1991 преминава в Спортинг (Лисабон), а още през 1992 г. е избран за най-добрия чужденец в португалския елит. Завоюва си статут на легенда на лисабонския гранд. Искат го Реал (Мадрид) и Барселона, но тогавашният бос на Спортинг го определя за безценен.
По-късно преминава в Щутгарт, където също е със специален статут – печели Купата на Германия, два пъти Интертото, играе финал за КНК. Беше избран за най-добрия играч на Щутгарт в историята. Той е и двукратен Футболист №1 на България. Феновете оценяват футболната магия, която създава. И завинаги ще го свързват с онова незабравимо българско лято на 1994-а…
Избиран е в идеалния отбор на първенството заедно с Христо Стоичков. Има 92 срещи и 16 гола за националния отбор.
Определян е за един от най-техничните български футболсти, отличен полузащитник и идол както в страната ни до днес.
След прекратяването на състезателната си кариера Балъков става помощник-треньор на Щутгарт от юли 2003 г., като работи под ръководството на Феликс Магат и на Матиас Замер. От януари 2006 г. стартира и неговата самостоятелна кариера като треньор – поема швейцарския Грасхопърс, като подписва договор за година и половина. С Грасхопърс печели Купа Интертото, участва впоследствие в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА и е дълго време водач на класирането за сезон 2006/2007 в местната Супер Лига. От 2008 г. до 2010 г. е старши треньор на Черноморец Бургас. През март 2012 г. по предложение на Спортно-техническото ръководство на Кайзерслаутерн, Балъков преминава в тима от Бундеслигата.
На 27 май 2014 г. става новият старши треньор на Литекс, а през 2017 г. работи като консултант в ЦСКА (София), по-късно поема и родния си тим "Етър".
През миналата година застана начело и на националния отбор на България. Подаде оставка след 6 мача без победа. След напускането си от представителния тим звездата не скри огорчението си пред медиите. Той заяви, че който и наставник да дойде на негоов място, чудеса с отбора ни не може да сътвори.
Какво още мисли за състоянието а българския футбол днешният рожденик, вижте в извадка от негово интервю в "Тема спорт":
"Не мога да дишам без футбол. Продължавам да работя по своята концепция за юношеския футбол. България се нуждае от нова визия за играта. Общувал съм с много хора, натрупал съм знания, които мога да приложа. В нашата страна има много футболен материал. Проблемът е, че манталитетът ни в някои сфери е неконструктивен.
Не сме отворени към промени, много трудно се решаваме на такива. Някак си не вярваме в практиките, които се прилагат от години в чужбина. Няма визионери. Всеки иска да спечели бързо пари и нещата да се случват на момента. Не става така. Консервативна нация сме и не сме много отворени към промени. Нямаме и необходимото търпение. За да започнеш да печелиш от футбол, са необходими поне пет години. Това е периодът, в който създаваш играчи.
Аз съм много разочарован от това, което се случи с мен в националния отбор. Трябваше да преглътна много негативизъм. Два-три месеца по-късно още не съм преживял всичко. Изхабих много енергия, вложих много желание. Начинът, по който приключи цялата история обаче беше, доста тежък и неуважителен към мен".
В друго свое интервю за "Диема" вечната легенда на България, Спортинг и Щутгарт обобщи ситуацията у нас така:
България има повече от 6 милиона разбирачи на футбол.
Балъков е запален по голфа, харесва луксозни немски коли, преди две години стана и дядо. Дългогодишен посланик е на SOS Детски селища.
