24 май е един от най-светлите български национални празници. За децата това е Денят на буквите, в който най-малките празнуват познанието на "четмо и писмо". В България Денят на славянската просвета и култура е празникът, който се чества от най-дълго време в новата ни история.
Днес отправяме поклон и благодарност към делото на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука. Празникът бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година.
До днес денят е повод за всенародни тържества, отдаване на почит към учителите и просветителите на нацията. За голям процент от населението именно 24 май е най-българският празник през годината.
Кои са "бащите" на нашите буквите?
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий – през 810 г., а брат му Кирил – през 827 г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.
Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година. В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.
Кои са техните ученици и последователи?
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I.
Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.
Глаголица и Кирилица
Думата "азбука" произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы. Английската дума за азбука "alphabet" пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука – алфа и бета.
Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Техните ученици създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица. Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч.
Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.
Върви, народе възродени!
"Върви, народе възродени" е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892 г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.
Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика. Ето и целият му текст:
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…"
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
Честит празник, българи!
