Джулай морнинг вероятно е един от най-скорошните празници в България, познат още като празник на хипитата. Името му подсказва, че отбелязва изгрева на първи юли, но самият празник започва още от залеза на предходния ден – 30 юни. Хората се събират на морския бряг още от вечерта, където цяла нощ очакват изгрева под звуците на китара, в добра компания, с много веселие и бира в ръка. Този празник е тясно създаден с песента на рок групата „Юрая Хийп“, носеща името July Morning.
През 70-те години на 20-ти век английската рок банда Юрая Хийп става особено популярна. Името на песента Джулай морнинг произлиза от романа „Дейвид Копърфийлд“ на Чарлз Дикенс, в който Юрая действа по начин, осуетяващ плановете на Дейвид. Групата става известна най-вече именно с песента, а интродукцията към парчето, която се изпълнява на орган, се използва вместо сватбен марш в много страни по света.
У нас Джалая е традиция, свързана с хипи движението. Символичното посрещане на изгрева е осмисляно като посрещане на ново начало и очакване на по-добро бъдеще от участниците. Възприема се като стремеж към свободата в широк смисъл, а по-конкретно през 80-те традицията символизира светлото бъдеще след комунистическия строй. Празникът е олицетворение на забраненото – протест срещу властта (по онова време комунизма) и борба за свобода. Организиран е от група свободомислещи млади хора, които пеели цяла нощ забранени песни и се отдавали на свободна любов. На морския бряг се запалвали огньове, около които се събирали младите хора за да празнуват. Неслучайно мотото на празника гласи: „Прави любов, а не война“.
Иначе традицията се ражда спонтанно. Всичко започнало от нощта на 30 юни срещу 1 юли, когато един хипар бил в казармата и трябвало да стои на пост именно през тази вечер. Тогава той си дал обещанието да направи така, че повече никой да не посреща това утро сам.
Първото празнуване се състояло във Варна (1986 г.) до вълнолома, където се събрали около десетина души – приятели от града. Сред тях имало такива, които точно тогава били в отпуск от казармата, а друг пък дори празнувал рожден ден. По онова време носели касетофони на батерии и китари, за да запълнят с музика нощта и, разбира се, бира. Въпреки че първото празнуване било скромно и в тесен кръг, се оказало, че новината за Джулай морнинг се разпространила бързо и още на следващата година се събрали няколко пъти повече честващи празника от преди.
Така постепенно всяка година желаещите да посрещат юлското утро се умножавали, докато празникът станал всеизвестен. Днес той събира хора с еднакъв мироглед – предимно с дълги коси, които пият и слушат музика на спокойствие – един вид бунтари и бохеми. Нощта преди 1 юли предоставя на купонджиите достатъчно време за разговори, запознанства, обмен на идеи, литературни четения и песни.
Днес за официално място за празнуване на Джулай морнинг се счита черноморското село Варвара в община Царево. Слънцето огрява България първо при село Камен бряг, затова скалите там са идеално място за празнуване на този празник и винаги събират стотици почитатели на твърдия саунд и любими рок банди от страната и света.
Джулай морнинг е свързан с посрещането на изгрева. 1 юли се възприема от празнуващите като лятната нова година, която ознаменува началото на нещо ново. Това посрещане на слънцето често е свързано с физически или религиозни практики и се счита за пречистване на душата.
Интересно е да се отбележи, че този празник се празнува единствено в България и не е характерен за останалите страни по света. Въпреки че с времето първопричината за създаването на този празник вече си е загубила и младите хора днес вероятно не са запознати с неговата история, много от тях предпочитат да се включат във въодушевлението от посрещането на първите слънчеви лъчи и да честват този празник заедно с близки приятели на морския бряг.
Днес Джулай морнинг носи леко по-различен оттенък от началото. Празнуването му по-скоро представлява бягство от цивилизацията и града, един вид протест срещу забързания градски живот. Той е популярен най-вече сред младите.
Днес вече не е задължително Джулай морнинг да се празнува само на морския бряг. Във все повече населени места в страната, където има големи водни басейни, реки и язовири се провежда това посрещане на слънцето през първия юлски ден. Пример за такова честване е град Тутракан, който посреща Джулай на река Дунав.
Дори и да нямат възможност да прекарат цялата нощ под открито небе, хората могат да се присъединят към празника, като посрещнат изгрева на всяко място, където има изглед към изток.
Групата хипари, които в началото започнали да честват Джулай морнинг, се спрели на идеята и за Джулай ивнинг. Така както посрещали слънцето в началото на юли, решили по същия начин да го изпратят в края на същия месец. Така създали допълнителен празник Джулай ивнинг, който се празнува вечерта на 31 юли срещу 1 август.
Превърна се в традиция и посещението на самия Джон Лоутън (б.а – бивш вокалист на "Юрая Хийп") на празника в България. Няколко поредни години той изпълнява химна на Джулай морнинг заедно с групата БТР на река Дунав край Тутракан. Празникът става все по-популярен и всяка година събира стотици, чакащи слънцето.
