На днешната дата – 23 юли, се навършват 78 години от разстрела на поета Никола Вапцаров. Само дни преди това през 1942 г. той е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Поетът тогава е само на 32 г.
Вапцаров е амнистиран посмъртно през 1944 г.,а 10 години след разстрела му получава посмътно и почетна „Международна награда за мир”.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември по стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му участва в българското националноосвободително движение в Македония и е в най-високопоставените кръгове на ВМРО.
Вапцаров завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. А талантът му за писане е самороден. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Три години по-късно излиза и стихосбирката му „Моторни песни” в тираж от 1500 бройки, с пари, взети назаем от съпругата му Бойка. По това време стиховете на поета не са оценени нито от писателските кръгове, нито от близките му така, както той се надява.
Днес обаче ги познава почти всеки българин.
На днешната дата споделяме едно от най-популярните му произведения, написано часове преди смъртта му:
Борбата е безмилостно жестока…
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
