Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е сред първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва си световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби. Завършва като доктор по философия. През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга „Сребърни струни“ – импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке.
През 1904 г. предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Азия и Америка, като пребивава по няколко месеца в различни страни – Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан. По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за „справедлив мир между народите“.
През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, за да изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина, САЩ. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, с която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике. Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г. В прощалното си писмо Цвайг пише: "След шестдесет се изискват специални сили, за да започне животът отново. Силите ми са изтощени от годините на скитане далеч от дома. Освен това, аз мисля, че по-добре сега, с вдигната глава да сложа край на съществуването, главна радост на което е интелектуалният труд, а най-висша ценност – личната свобода. Приветствам всички приятели. Нека те видят зората след дългата нощ! А аз съм твърде нетърпелив и си тръгвам по-рано от тях".
Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от „една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци“. Или – с думите на Цвайг, казани за Еразъм: „За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.“
В чест на писателя град Залцбург учредява през 1992 г. литературната награда „Стефан Цвайг“.
