Андрей Баташов напусна грешния ни свят преди 9 г. Големият ни актьор е роден на 10 септември 1965 година във Волгоград, Русия. Наследник е на известен руски род, произвеждал и доставял стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови.
Мечтаел да учи в Духовната семинария. Насочва се обаче към "Международни икономически отношения", защото повечето му приятели от училище се записали там. Едва по-късно открива магията на театъра.
Завършва ВИТИЗ в София, където по-късно става доцент по актьорско майсторство и режисура. Стефан Данаилов, който вижда в Андрей наследник на Апостол Карамитев, казва на тогавашния директор на Народния театър Дико Фучеджиев: "Това момче е само за нас".
Андрей Баташов има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в български и чужди кинопродукции. Играе в Народния театър "Иван Вазов", в "Сълза и смях" и в "Театър 199".
През 2007 г. поставя 500-ия юбилеен спектакъл на постановката "Секс, наркотици и рокендрол", която е на сцената повече от 15 години.
В края на септември 2010 г. на сцената на "Театър 199" е премиерата на 4-ия му моноспектакъл "Влез в час!" по текст на Ерик Богосян – след "Секс, наркотици и рокендрол" (1993), "С глава в стената" (1994) и "На живо" (1997).
Рицар е на Ордена на тамплиерите, в който е главен церемониалмайстор. Беше депутат от праламентарната група на НДСВ.
На 6 ноември 2010 г. Андрей е приет в кома в болница "Токуда", където за кратко здравословното му състояние се подобрява, но след това отново се влошава. На 22 ноември е преместен за лечение във Военномедицинската академия. Отива си на 29 ноември 2010 г. в 9.45 часа от полиорганна недостатъчност.
Нека да си припомним невероятния талант на незабравимия актьор и мъдростта, която той даряваше на всеки:
„Важно е независимо от тежестта на времето да не преставаме да бъдем хора.“
„Понякога трябва…
Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш.
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш.
Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да продължиш.
Да спреш, за да се огледаш…
Наоколо. Хубаво. На 360 градуса…“
„Повече помня неуспехите, по-малко – успехите. Съдбата сякаш ме пази от големи провали. За съжаление животът върви праволинейно и няма как да се върнеш назад.“
„Не говоря за пари. Това не е тема за моята публика. Тя не се вълнува от нея.”
„Лошото е, че жените в България стават все по-мъжествени, а мъжете – все по-женствени. Но никога не коментирам сексуалните предпочитания на когото и да било.“
„Ненавиждам подмяната на ценностите. Не правя компромиси със съвестта си. Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане.“
„В България ни изненадват ежеминутно, ежечасно и всекидневно. Екшънът денонощно е с продължение. Ако все още има нещо, което ме втрещява, това е хорското безочие. Но винаги се радвам, когато попадна на човеци.”
"Падам на колене само пред стопроцентова жена – истинска, ефектна и хубава, дори и след като си отвори устата. Не съм почитател на момичета. Нито пък съм Дон Жуан. Моята душа е романтична. Всяка илюзия, погалена от любовта, се превръща в реалност. Спасен си, ако го откриеш приживе."
