Стив Бушеми е роден на 13 декември 1957 г. в Бруклин, Ню Йорк. Майка му Дороти, от ирландски произход, е работила като икономка във веригата хотели и ресторанти „Хауърд Джонсън“. Баща му Джон Бушеми, от италиански произход, е ветеран от Корейската война, работил е като санитарен работник. Стив има трима братя – Йон, Кен и Майкъл. Родителите отглеждат децата си като католически християни. Бушеми завършва гимназия във Вали Стрийм, Ню Йорк.
По същото време училището е посещавано от актрисата Патриша Шарбоню и писателя Едуард Ринихън. В този период той участва в училищния отбор по борба и драматична трупа. Действието на филма му от 1996 г. Trees Lounge, на който Бушеми е режисьор и сценарист, както и заснемането, се извършва в селището от ученическите му години – Вали Стрийм. За кратко Бушеми посещава общинския колеж Насау в едноименната община на Лонг Айлънд, преди да се премести в Манхатън, където постъпва в театралния и кино институт на Лий Стразбърг. В началото на 1980-те той работи и като пожарникар в продължение на 4 години в нюйоркската пожарна команда. Първата си главна роля получава във филма на Александър Рокуел от 1992 г. "В затруднение".
През същата година името на Бушеми става световноизвестно благодарение на участието му в първия режисьорски филм на Куентин Тарантино – "Глутница кучета". За изпълнението си в този филм той получава награда от фестивала за независимо кино – „Независим дух“. Някои от другите му забележителни роли са във филмите: "Въздушен конвой" (1997), "Десперадо" (1995), "Големият Лебовски" (1998), "Въздухари" (1994) и "Фарго" (1996). През 2004 г. Стив Бушеми се появява в музикалния видеоклип по кавър на песента на Боб Марли – „Redemption Song“, изпълняван от основателя и вокалист на британската пънк рок група Клаш – Джо Стръмър. От 1987 г. Стив Бушеми е женен за Джо Андрес. Имат един син – Лусиян.
Като актьор Бушеми е разнолик – от почтен съсед до лудия от съседната килия. И не оставя зрителя безразличен, а създава крайни усещания – от дълбоко съчувствие до смразяващ страх. Никога не би избрал ролята на кавалер или ухажор – предпочита малки роли в независими продукции, в самобитен стил. Любимец е на нестандартните режисьори Джери Брукхеймър, Куентин Тарантино и Братя Коен.
Ето и някои мисли на актьора:
"Не е важно от къде черпя вдъхновение. В крайна сметка то е до тогава, докато те устройват неговите плодове".
"Всеки път когато ми предлагат нов сценарий, аз веднага поглеждам в края, за да разбера дали ще унижават моя герой или само бързо ще го довършат".
"Хората, които са свикнали да пият много и често, опиянението не се изразява в падането под масата или забавяне на речта. Между два напълно различни човека изведнъж казват, че има отношения".
Добрите зрители винаги са добри зрители. Даже ако имаш само шест.
"Харесват ми хора, раздирани от вътре. Но не и в борбата. На мен ми харесват тези хора, на които им е неуютно в обществото. Които се чувстват като чужденци. Ето такива хора искам да виждам в сценариите. Защото аз съм такъв".
"Винаги съм искал да знам, какво виждат в сънищата си слепите".
