На 8 октомври почитаме св. Игнатий Старозагорски. Той е български светец, смятан за небесен покровител на Стара Загора.
Св. Игнатий бил роден в град Стара Загора – в тогавашната Търновска епархия. Кръстен бил с името Иван и от детинство обичал уединението.Станал послушник в Рилския манастир, където попаднал при груб и жесток старец. Шест години той търпеливо понасял ругатните и побоите му. Един ден този старец побеснял от гняв, взел оръжие и искал дори да го убие. Уплашен Иван се върнал в родния си край. Когато сърбите се надигнали против турците, бащата на Иван умрял мъченически за вярата, а майка му и двете му сестри насила били потурчени. Иван се скрил и така се спасил, след което отишъл в Румъния, в град Букурещ. Там станал приятел със св.мчк Евтимий. Напуснал шумния Букурещ и решил да се уедини на Света Гора. По пътя се отбил в Шумен, където разбрал, че неговия приятел Евтимий се е потурчил. Там и той бил нападнат от турски войници, които го принуждавали да се отрече от вярата. От страх той им дал обещание и те не го закачали. Веднага избягал от града и в Стара Загора се срещнал с един светогорски монах, проигумен на манастира "Григориат". Заедно с него той отишъл на Света Гора и известно време живял в тази обител, а после останал в скита "Св. Анна" при приснопаметния отец Василий. Иван разбирал там за мъченическата смърт на приятеля си Евтимий и също пожелал мъченически подвиг за вярата си. Отишъл в скита "Св. Иоан Предтеча" при известния духовник Никифор, където намерил пристанище за своята душа. Под мъдрото духовно ръководство на стареца напреднал в духовните подвизи и бил постриган за монах с името Игнатий. Отишъл в Иверската света обител и се поклонил на чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Вратарница", простил се с тамошните монаси и духовници и заминал с кораб за Цариград, където искал да пострада мъченически. Игнатий се причастил с Пречистите Тайни, облекъл се в турски дрехи и отишъл сам да изповяда вярата си пред турския съд. Няколко пъти не му се отдавало, защото съда нямал заседания и той се връщал наскръбен. Но дошъл денят, в който се изпълнило неговото желание – пред съда той изповядал вярата си, свалил от главата си зелената турска чалма и я захвърли на земята. По заповед на съдията го хвърлили в тъмница, измъчвали го, но той останал непреклонен и твърд във вярата си. След това съдията го осъдил на смърт чрез обесване. Това станало на мястото, наричано "Пармак-капу" на 8 октомври 1814 година. Неговият придружител Григорий откупил неговите мощи от турците за много пари и на 14 октомври отпътувал с тях от Цариград за Света Гора. Мощите на двамата преподобномъченици Евтимий и Игнатий били положени в новопостроения в тяхна чест храм в Света Гора.
Из Житията на светиите









