„От днес имам вече нови панталонки, в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки…” и т.н. Едва ли има българин, който да не знае стихотворението “Доволен” от детската поетеса и писателка Веса Паспалеева.
Веса Паспалеева е псевдоним на Веселина Владимирова Караманова. Тя е родена на 3 март 1900 г. в Кюстендил. Следва в Софийския университет. За кратко време работи като учителка. Сътрудничи активно на периодичния печат за деца и юноши. Като дете била палава, обичала момчешките игри – да пуска хвърчила и да се катери по дърветата.
През 1919 г. създават дружество “Светлина”, клон на международното дружество на Анри Барбюс и Ромен Ролан. Гимназистката Веса Караманова, с поетичния псевдоним Авелина, прави първите си литературни опити – романи, разкази, драми и няколко детски стихотворения. За първи път името й се появява в списание „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек. Там през 1924 г. и 1925 г. излизат двете й стихотворения „Умница“ и „Доволен“, които стават христоматийни. Няколко години по-късно е отпечатана и първата й самостоятелна книга „Великденче“ , с великолепните рисунки на един от първомайсторите на детската илюстрация у нас Георги Атанасов. Оттогава до края на живота си през 1980 година писателката създава много стихотворения, приказки и пиески за деца, събрани в известните й книги: „Чудното прозорче“, „Пролет в родината“, „Птиче-чуруличе“, „Алените терлички”, „Туп-туп крачета”, „Книжка-веселушка”, „Птиченца-презморчета“, „Рой звездици“, „Хитрото мишленце“ и други.
Писателката умира на 22 февруари 1980 г.
ДОВОЛЕН
От днес имам вече
нови панталони.
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбони.
Ще запратя всички
рокли на тавана
да не би да хрумне
някога на мама
пак да ме направи
галено момиче –
че де ще се дена?
Ще бягам при чича!
Аз голям съм вече –
нося панталони.
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбони!
Черньо и Писана
гледат от кьошето,
колко е порасло
в една нощ момчето!
Пуякът във двора
веч не ме закача…
Едни панталони
колко много значат!
