"Стражари и апаши", "Разкази за Коледа", "Тиктак", "Търкалящи се камъни". Това са част от творбите на един от най-големите писатели на миналия век – О’Хенри. Всъщност това е псевдоним. Истинското име на американския писател е Уилям Сидни Портър. Майстор на краткия разказ, О’Хенри почти винаги изненадва читателя с неочакваните обрати в края на своите истории. Напуска нашия свят на днешната дата през 1910 г. Предлагаме ви част от неговите мисли:
Глупаци има всякакви, но моля не ставайте, докато не бъдете повикани поименно.
Съдбата те люшка от една посока в друга като коркова тапа в бутилката вино, отворена от келнер, на който не си дал бакшиш.
Това е характерно за женския пол – да плаче от мъка, да плаче от радост и да пролива сълзи, когато липсват и едното и другото.
Тя бе такава жена, че с нея и отшелник би прегрешил. Руменината по лицето й разкриваше кулинарните наклонности и буйния й темперамент, а от усмивката й цветята биха разцъфнали и през декември.
Парите са просто боклук в сравнение с истинската любов.
Той принадлежеше към тези хубави хора, за които лесно забравяш, когато са до теб, но за които често си спомняш, когато ги няма.
За да изживее пълноценно живота си, човек трябва да изпита бедността, любовта и войната. Но не всички тях наведнъж.
Работата не е в пътя, който избираме. Това, което е вътре в нас ни заставя да избираме пътя си.
Животът се състои от сълзи, въздишки и усмивки, но въздишките определено преобладават.
Нито една минута не можеш да купиш с пари. В противен случай богатите щяха да живеят по-дълго.
