Битката при Върбишкия проход е една от най-паметните и големи български победи над Византия. Дата 26 юли 811 г. е белязана с историческия разгром на император Никифор I Геник от средновековния български монарх хан Крум. Събитието остава като едно от най-значимите моменти в миналото ни, събитие, което намира сериозен отзвук сред съвременниците на сражението, събитие, което дава предпоставки за издигането на българската държава в дълготраен политически фактор на Балканите.
Още в първите години от управлението на хан Крум възникнава благоприятна възможност за разширяване на пределите на българската държава. Това обаче не е по вкуса на Византийската империя. През 811 г. император Никифор I Геник съсредоточава цялата си военна мощ и нахлува в българските земи като успява да превземе Плиска. Връщайки се обратно той се насочва към най-близкия старопланински проход – Върбишкия – най-прекият път за Тракия и столицата Константинопол. Тези действия обаче се следят внимателно от хан Крум. Българите успяват да изпреварят врага си и да построят здраво укрепление в края на прохода. От запад и изток на прохода се намират Преславската и Драгоевската планина, а през теснината протича тинеста река ( днешната голяма Камчия в горното си течение). Всичко това създава идеални условия за засада, от които българската армия се възползва максимално. Своят съкрушителен удар българите нанасят през нощта на 25-ти срещу 26-ти юли 811 година. Византийската армия не е подготвена за такова нападение – войсковите и части са разположени далеч една от друга и по този нчаин не успяват да реагират на нападението. Убити и пленени са над петдесет военачалници, смъртта си намира и самият император Никифор.
Гордостта на хан Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“
Снимка: bulgarianhistory.org









