810 години след смъртта на древноизточния поет и мистик Мевляна Руми, неговите думи продължават да "живеят", учейки и вдъхновявяйки хората по целия свят. Джалал ад-Дин Мухаммад Руми е роден на 30 септември през 1207 г. в град Балх, в пределите на Персийската империя (днешните земи на Афганистан). Заради авторитета си той е наречен Мевляна – водач, божествен учител, господар. На своите ученици той преподавал философия, религия, право. Пишел и стихове. 36 години след появата си на бял свят Руми среща Шамс Табризи. Тази среща остава в историята като най-значимата в живота му. Двамата прекарват дните си заедно в медитация и разговори. Шамс показва на Руми пътя на Любовта към Бога чрез музиката, танца и поезията. Шамс отделичил поета от учениците и поклониците му. Те от своя страна му отговорили с ревност и го прокудили. Раздялата с Шамс се оказва най-големият вдъхновител за персийския поет. Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Манауи“ („Духовни стихове“) – шесттомна поема, разглеждана от много суфии като втора по важност след Корана. Други по-известни произведения на Руми са поемата „Диван на Шамс“ – посветена на Шамс от Табриз, и прозаичната „Фихи ма фихи“ (Съдържащ това, което съдържа).
Представяме ви избрани мисли на поета, записал името си във вечността:
"Това, което търсиш, търси теб."
"Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него."
"Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето."
"Търси лекарството за болестта в привичките на болния."
"Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си."
"Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях."
"Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ."
"Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!"
"Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си."
"Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави."
"Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост."
"Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост."
"Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма."
"Там, където има руини, има и надежда за съкровище."
"Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?"
