Българският експресионист Георги Касабов, по известен като Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в с. Раднево, Старозагорско.
Две години след раждането му семейството се премества в Стара Загора, където баща му Мильо Касабов основава книжарница и издателство. Още като ученик малкият Георги се увлича от изкуство и литература. Започва да издава ръкописни вестници, в които сам пише, превежда руска поезия и рисува. От това време са първите му карикатури на цар Фердинанд, както и първите му опити в лириката, повлияни от поезията на Пенчо Славейков.
Завършва старозагорската гимназия през 1911 г. и едва шестнадесетгодишен става студент в Софийския университет. На следващата година се прехвърля в Лайпциг. Там слуша лекции по философия, литература и театрално изкуство. Опознава културния живот в Германия и сам започва да пише литературна критика.
През декември 1913 г. в списание "Листопад" се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. Следващата година заминава за Лондон, където среща Емил Верхарн. През първата световна война го връщат в Германия, от където бива изпратен обратно в родината. Бурно навлиза в литературния живот, но е призован да служи в ШЗО – Княжево, а след това в 34-ти Троянски полк край Дойран. Поетът е тежко ранен в областта на черепа и загубва едното си око и заминава за операция в Берлин.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание "Пламък" Гео Милев печата статии под надслов "Грозни прози", поемата "Септември", както и началото на поемата „Ад“. Заради "Септември", през януари следващата година списанието е забранено, а няколко месеца по-късно поетът е осъден на година затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Обжалва делото пред Апелативния съд, но на 15-ти май бива арестуван и изчезва безследно. Откриват го едва през 1956 г. в масов гроб край Илиянци като го разпознават по изкуственото око.
Ето някои от най-въздействащите мисли на поета:
„Нещастието ми беше там именно, че изпаднах без моя воля в ръцете на хора прости, неуки и сурови”
"Кажи: разбираш ли лъжата
на тия гибелни мечти?
– А! истината и лъжата
са кръг – и в него кръг си ти!"
„Всички пътища водят в Рим. Само един път води в Рая: пътят на свободата!”
„Но все пак: всяка тирания – колкото и черна да е тя – е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка.”
„Народът мисли! Въпреки пламенното желание на тоя или оня да не мисли. И това е великият момент, на който сме съвременници: пробуждането на народа, неговата еволюция от „стадо” до народ. Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ, още по-малко народ, който мисли.”
„Днес изкуство и култура са самата борба за възможността да съществува изкуство и култура.”
„Тираните са винаги меценати на изкуството. Първата необходимост в двореца на всеки тиран е бил – шутът.”
