Проф. д-р Михаил Константинов е математик, преподавател в УАСГ, шеф на “Информационно обслужване” и специалист по изборите у нас. Потърсихме го за коментар на казуса с машинното гласуване на предсрочния вот на 26 март.
-Проф. Константинов, определихте служебния кабинет като балансиран. Ще успее ли да се справи с първия си сериозен тест – казуса с машинното гласуване?
-Този казус няма връзка с балансираността на кабинета. Очевидно, от страна на МС и ЦИК ще бъде направен сериозен опит да се доставят и монтират машини за гласуване. Друг е въпросът каква ще е процедурата, ще има ли кандидати за доставката, ще могат ли да се тестват машините, ще има ли време да се обучат секционните комисии? И още ред неща има, за които не се е мислило, когато е трябвало. У нас в обозримото бъдеще във всяка секция ще има (евентуално) и гласуване с машини и гласуване с хартиени бюлетини. Съвместяването на двете бази данни се прави ръчно (то и няма друг начин). Това води до специфични затруднения и силно изнервя членовете на секционните избирателни комисии. Когато в София те пристигнат вечерта в зала „Арена армеец” да си предадат документите, ще се изнервят още повече. Затова тази работа не е за хора със слаби нерви. А и със силни също.
В Холандия доскоро гласуването беше почти 100% машинно. Там местните хакери се забавляваха да публикуват списъци с това кой как е гласувал в края на изборния ден. За целта записваха излъчването от тъчскриновете. Които уж са екранирани, ама не съвсем. Онзи ден Холандия премахна машинното гласуване и върна хартиеното. Щото руските пък хакери щели да им хакнат изборите. Да бяхме барем поискали от холандците да ни подарят машините, дето вече няма да ги използват. Това е шега, разбира се, ама колко да е шега? Друго е да се внесат машини от Филипините – морският път е бавен, но сигурен. До месец ще са тук и баш за вота ще можем да ги разопаковаме, да ги натоварим на тировете, да ги разтоварим от тировете и накрая секционните комисии да си ги занесат по родните места. След това процедурата се повтаря в обратен ред.
Римската държава е оцеляла над 2 000 години с помощта на няколко прости принципа, един от които е бил „Хляб и зрелища”. Според аналите, в годините на лоша реколта се е наблягало значително на зрелищата. В резултат бая роби-гладиатори и впоследстие много християни са дали фира. Днес нещата са по-цивилизовани в резултат на правилния цивилизационен избор.
-Ако все пак няма машини за гласуване във всяка секция, очаквате ли наистина да се стигне до опити за касиране на вота?
-Опити може да има, но касиране – не. Все пак в Констиуционния съд работят нормални юристи. При това едни от най-добрите. А решението дали да се касират напълно или частично едни избори е по-скоро политическо. У нас в седмицата след изборите подобна политическа ситуация няма да има.
-В тази връзка все по-често се чуват прогнози, че служебното правителство е възможно да се задържи повече от предвидените три месеца. Допускате ли подобна хипотеза?
-Всичко е възможно, стига да не противоречи на законите на физиката. Смятам обаче, че независимо от резултата на 26 март, кабинет ще има. Показва го историята на новата българска демокрация. А и никой не иска скорошни нови избори. Ако има такива, ще провалим председателството на ЕС през първите 6 месеца на 2018. То и в момента вече има забавяне, но все още е преодолимо.
-Друга теза в тази посока са предвижданията, че и в следващия парламент ще бъде трудно да се състави правителство, социолозите отново прогнозират 5-6 партии в НС. Споделяте ли тези опасения? Допускате ли пълна невъзможност да се формира кабинет?
-Вече казах, парламент и кабинет ще има. Друг въпрос е, колко ще изкарат. От 1991 до сега имаме само три пълни мандата (на Костов, на Царя и на Станишев). И други пет непълни, за съжаление.
-Последните проучвания сочат близка подкрепа за БСП и ГЕРБ след президентския вот. Очаквате ли социалистите да успеят до изборите да задържат този ефект?
-Най-вероятно да. Но това зависи и от външни фактори. Вижте какво става в Румъния. Там социалистите отново се дънят след съвсем кратко управление.
-Прогнозата ви за новата коалиция АБВ и „Движение 21“?
-Ще бъде успех, ако прескочат бариерата от 4%. Те впрочем сериозно рискуват. Ако участват поотделно, ще прескочат 1% и ще вземат субсидията (тя е около 450 000 лева годишно за всеки един процент). Ако обаче участват заедно, на коалицията й трябват 4% за да грабне субсидията. При тях се получава нещо като игра вабанк на принципа „всичко или нищо”.
-Вдясно има два нови проекта – „Да, България“ и „Нова Република“ – къде виждате тяхното място като начин на явяване на изборите и съответно резултат?
-Някои анализатори определят първия проект по-скоро като дяснотроцкистки, каквото и да значи това. Иначе за сетен път ще има яростна братоубийствена битка между три субекта (РБ, ДаБ и НР) за около 300 хиляди традиционно десни гласа. Доколкото бариерата от 4% отговаря на 150 хиляди гласа, в тази битка два от трите субекта ще погинат несъмнено. А може да погинат и трите.
-Как тълкувате отказа за регистрация на формацията на Георги Кадиев?
-Не тълкувам решенията на независимата и обективна българска съдебна власт. Включително отказите за едни и разрешенията на други. Важното е да сме живи и здрави!
-Какво трябва да направи следващият парламент с резултатите от референдума?
-Не може да се отговори на този екзистенциален въпрос преди независимият и обективен български Върховен административен съд да се произнесе по задължителността на резултатите от референдума. И съответно преди ЦИК да излезе с окончателно решение. Всички с интерес следим развитието на този поучителен съдебен казус. Принципите на римската държава са живи и се прилагат.
-И на финала каква е прогнозата Ви за политическата ситуация през следващите 6 месеца?
-За ситуацията в България съм спокоен, през тези 6 месеца ще борим последствията от студа, снеговалежа и предстоящите наводнения. И ще допиваме останалото след празниците пиене. Това изисква усилия, сплотеност на масите и загърбване на политическото противопоставяне. Не че някой много се е засилил да се противопоставя, де. Кръвта, която се лее на родната политическа сцена, е всъщност доматен сок. И слава Богу. Много по-страшно и даже фатално ще е развитието на политическата и военна ситуация в Европа, Украйна, Близкия изток, Индийския полуостров и Китайско море. Естествено, ще има и Черен лебед, но нито го знаем кой е, нито кога ще ни връхлети. То това е и дефиницията на Черния лебед – нещо, за което не знаем нищо. Освен че е крайно неприятно и зловредно. Но нека си останем оптимисти, защото и без това от нас нищо особено не зависи. Това по един естествен начин ни разтоварва от задължението да се държим отговорно. Което е скритата детска мечта на всеки.
