Българските пациенти, болни от рак, не могат да си позволят най-модерните лекарства, тъй като не разполагат с достатъчно средства. Това разкрива разследване на сайта The Black Sea, фокусирано върху 6 държави: Румъния, България, Белгия, Гърция, Латвия и Швейцария.
Ново трансгранично разследване разкрива огромните неравенства в цените на лекарствата за рак между всяка от 28-те страни-членки на ЕС. В Източна Европа безброй пациенти трябва да плащат своето лечение.
Пациентите с рак в източната част на Европа не могат да си позволят по-модерни лекарства, защото те са твърде скъпи или не се намират в страните им. Междувременно дистрибуторите в източните части на ЕС печелят пари от спорна система за реекспорт на лекарства, предназначени за техните вътрешни пазари.
Международните производители на лекарства за рак, като „Роше“ и „Новартис“, често налагат еднакви или понякога дори по-високи цени за модерните лекарства в по-бедните източноевропейски държави, отколкото в благоденстващите западни страни, показва доклад на сайта на румънския център за разследваща журналистика (linx.crji.org).
“Мабтера” е лекарство, което третира рака на лимфните възли. Една ампула струва 1330 евро. Производителят “Роше” продава 500 ампули на най-големите фармацевтични компании в Румъния: Mediplus, AD Pharma, Polisano, Farmexim и Farmexpert. 495 от тях незабавно се пращат в Германия, защото печалбата от продажбата там е с около 15-20% повече, отколкото би била на румънския пазар. Само 10 кутии остават за лечението на румънските пациенти.
В Румъния стана известна историята на 67-годишната жена, която по няколко пъти на седмица пътува 200 км с влак до столицата Букурещ. Съпругът й е болен от рак на простатата, а Кристина Ашимину продава плетените от нея чорапи, елечета и всякакви вълнени изделия, за да събере пари за лечението му.
Пенсията й е 85 евро, минималната за страната. Тя успява да събере средства за излекуването на мъжа си, но не благодарение на държавата, а на медиите. Журналист разпространява историята на Кристина във Фейсбук и хиляди румънци й пращат пари.
Това напомня на много случаи в България, където социалните мрежи се превръщат в места за организиране на благотворителни кампании. Оказва се, че и у нас, и в Румъния държавата не поема повечето скъпи лекарства за онкоболните и затова е масова практика те да съдят страната, за да получат жизненоважното си лечение. Годишната сума за нето е средно 2700 евро.
