На днешния ден ден преди 110 години е роден един от най-талантливите родни писатели, признат още приживе за класик на българската литература, творецът удостоен с най-високото научно звание – академик, Емилиян Станев.
Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) е роден в гр. Търново. Сам променя рожденото си име Никола, преди да публикува разказа “Крадецът и кучето” през 1932 г., за да се отличи от прочутия по това време историк и автор на учебници Никола Станев.
През 1922 г. семейството му се премества в гр. Елена. Завършва гимназия във Враца, учи живопис в София, след което записва финанси и кредит в Свободния университет в София. През 1932-1944 г. е чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Завежда отдел “Белетристика” във в. “Литературен фронт” (1950-1955 г.).
Първите си творби започва да публикува през 1931 г. Сътрудничи на сп. “Съдба”, “Завети”, “Златорог”, “Изкуство и критика”, “Венец”, “Българска реч” и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. Измежду най-значимите му книги са “Примамливи блясъци”, “Вълчи нощи”, “Делници и празници”, “Дива птица”, “В тиха вечер”, “Крадецът на праскови”, “Иван Кондарев”, “Легенда за Сибин, преславският княз”, “Антихрист”, “Търновската царица” и др. Автор е на книги за деца и юноши: “През гори и води”, “Лакомото мече”, “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи”, “Чернишка” и др.
Емилиян Станев е носител е на Националната награда “Йордан Йовков” за 1975 г. Две години по-късно е удостоен е със звание “Герой на социалистическия труд” по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература. Обявен е и за почетен гражданин на Димитровград.
Умира на 15 март 1979 г. в София.
Оставяме ви да си припомните няколко цитата на незабравимия български разказвач Емилиян Станев:
Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.
Няма нищо по-тягостно от повторение на миналото.
Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…
Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.
Не може да се нарече детска книга тая, която детето като чете без да се усмихне нито веднъж, без да тръпне от възторг и удивление по лицето му.
Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила…
Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният, издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна.
