Преди 25 години на 10 юли 1990 г. започва работа VII-то Велико народно събрание. То действа до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на Конституция на Република България.
Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след Деветосептемврийския преврат. Гласуват 6 976 620 или 90, 79 % от всички имащи право на глас. БСП получава 47,1 % от гласовете, СДС – 36.2 %, ДПС – 5,75 % БЗНС – 4 %, Отечествен съюз – 0,5 %.
Избрани са 400 народни представители – 366 мъже и 34 жени. Част от народните представители са избрани по мажоритарната система, а друга част — по пропорционалната система.
Събранието започва под председателството на Йосиф Петров, най-възрастния представител (тогава на 81 години). В последствие са избрани председател и трима заместник-председатели.
Въпреки протеста на 39-мата на 12 юли 1991 г. ВНС приема Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент.
След гласуване на конституцията Седмото велико народно събрание приема функцията на обикновено народно събрание – до 2 октомври 1991, когато се саморазпуска.
Източник: Топновини.бг
