Доц. д-р Николай Радулов е бивш главен секретар на МВР и бивш ръководител на аналитично звено в сектор „Сигурност” към президентската институция и преподавател в Нов български университет. Пред в. КМЕТА.bg той сподели вижданията за борбата с битовата престъпност и могат ли доброволните отряди да помогнат за справянето с този проблем.
– Г-н Радулов, как според вас може да се реши проблемът с битовата престъпност у нас?
– Може би ще ви учудя, но според мен битовата престъпност у нас не е толкова сложен проблем от управленска гледна точка. Въпросът е, че хората, които управляват охранителната и оперативно-издирвателната дейност в МВР не са компетентни. При положение, че имаме висока престъпност в малките населени места те остават без полицейско присъствие. От години масово се закриват РПУ-та, вследствие на което възрастните хора в малките населени места са оставени на произвола на съдбата.
– Защо липсват полицаи в малките населени места?
– Министерството на вътрешните работи има достатъчно средства, но те не се разпределят правилно. Близо 50% от фонд работна заплата отива за администрацията, чиято численост не намалява и не намалява. Това, че се правят някакви опити чиновниците да бъдат прехвърлени в трета категория, а да не са първа, както и да им се отрежат някои правомощия, на практика не води до нищо. Нито заплатата им ще намалее така, нито броят им. Освен това, ако служителите в администрацията на МВР минат в 3-та категория, няма да могат да бъдат пенсионирани рано и нормалното реализиране на реформата е изключено.
Недокомплектът в най-тежката дейност в МВР, охранителната, е 20%. Там е огромният дефицит на кадри. Тези щатни бройки, които съществуват, но не са запълнени, са обикновено там, където хората са униформени, нископлатени и са ангажирани с най-трудната работа. С две думи – незаетите щатни бройки са там, където ние най-много се нуждаем от полицаи – на улицата, в малките населени места.
– Доброволните отряди не са ли вариант за справяне с проблема?
– Вече 20 години хората се опитват да сформират доброволни отряди. За съжаление от 2000 г. управляващите правят всичко възможно, за да попречат това да се случи. Щом властимащите усетят заряд за организирането на такива отряди, веднага започват да изготвят някакви правилници, за да спънат процеса. Това е нелепо, защото то затова се казва „доброволен отряд“, защото се самоорганизира. Но аз смятам, че скоро хората ще сформират подобни отряди, защото ситуацията в малките населени места става нетърпима.
– Не може ли да се създаде наредба, според която в близост до всяко населено място да има поне някакво полицейско присъствие?
– И сега съществува подобно изискване, но за съжаление то е изцяло формално. Полицейското присъствие не е съобразено с концентрацията на престъпления в регионите. Има много населени места, в които хората, които си изкарват прехраната с престъпления, са много повече от нормалното население. Там обаче няма полицейско присъствие или поне не се усеща по никакъв начин. Проблемът е решим, но трябва политическа воля и управленски познания в тази сфера. По всичко личи, че битовата престъпност не е един от проблемите, които вълнуват министър Румяна Бъчварова.
– Как работи телефон 112 според вас?
– Всички знаем, че проблемите с тази система са много. Първо е трудно самото свързване и оттам разпределението на сигнала. Според мен беше грешка телефон 112 да влезе в системата на Министерство на вътрешните работи. 112 си беше отделна система, която си имаше свой път на развитие. По времето на Цветан Цветанов го вкараха в МВР заедно с „Гражданска защита“. По този начин двете загубиха своята самостоятелсност, са обречени да зависят от случващото се в МВР, където и без друго има много финансови проблеми.
С включването на „Гражданска защита“ и 112 в системата на МВР се взимат парите от тях и се разпределят незнайно. Запълват се дупки в огромната система. Учудвам се, че министър Бъчварова иска да даде самостоятелност на „Паспортна служба“, а не се сеща за телефон 112.
