Легенда разказва, че когато Св. Нестор промушил с копие корема на боеца Лий- оттам изскочили за първи път мишките. Според друга пък гризачите се появили от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга я питала “Какво правиш?”, “Мажа очите и устата на мишките”, отговаряла тя три пъти. На Мишкин ден жените не бивало да шият, за да не ядат гризачите посевите с острите си зъби.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не могат животинките да нагризат хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба”. В нея две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница.
