И при 10-сантиметровия сняг, който наваля за един ден, бежанци нахлуват в селото ни, каза кметът на граничното село Киреево Маргарита Георгиева. То се намира само на 2-3 км от границата със Сърбия. Бежанците стигат до нея, превозвани от трафиканти. Някои ги оставят в гората и те сами стигат до браздата. Но там пазят сръбски войници и полицаи с автомати и веднага ги връщат. Тогава те нахлуват при нас. Гладни са, търсят храна. Денем нахълтват в магазина, но нощем – чукат по къщите, където свети. И при мен идваха. Каквото имах – дадох им, каза Георгиева.
Минаващите през Киреево мигранти са на възраст от 15 до 30 години, твърди кметицата. Рядко в групите има 4–5-годишни деца. Жените също са малко. Някои добре говорят български, значи са у нас още от самото начало. Сирийци рядко срещаме, повечето са от Афганистан, Пакистан, имаше един от Непал, дори от Индия.
И тя, и магазинерката, и жителите на селото, които са 138 на брой, са инструктирани на кого да звънят като видят мигранти. Обаждаме се най-напред на „Гранична полиция”, която има пост на ГКПП „Връшка чука”. Ако не им се обадят, звънят на дежурния в районното управление на МВР в Кула или на тел. 112. Тогава идват и ги прибират. Връщат ги по лагерите, но след дни те отново тръгват. Според някои жители мнозина от преминаващите са им познати лица. Правят опит да преминат границата за пореден път. Целта им е Германия, споделят.
Досега преминаващите не ни създават проблеми, твърди Маргарита Георгиева, освен, че палят огън по площада и улиците. Но ние се страхуваме – от зарази, от агресия, от вземане на храната ни. Нас няма кой да ни пази – полицаи идват само да приберат мигрантите. Мнозина живеят сами и доста са наплашени, оплака се кметът.
