На 8 декември 1949 г. братята Павел, Петко и Михо Дейкови откриват Панагюрското златно съкровище.
Тримата тръгнали, както всеки ден, да изкарват глина. Именно с това се препитавало семейството им. Докато копаели земята около циглената фабрика край Панагюрище, те се натъкват на тракийския античен сервиз, състоящ се от 9 златни съда, с общо тегло 6, 164 кг. Първа от всички се открила амфората, а около нея и останалите предмети- една фиала и 7 ритона. Мъжете в началото въобще не разбрали, че са открили съкровище. В началото те решили, че странните предмети са музикални инструменти.
На следващата сутрин директорът на пловдивския музей Димитър Цончев отнесъл съкровището в Пловдив в една раница, пешком, съвсем сам и неохраняван от никого.
През 1980 г. заради национална изложба и предстоящата 1300-годишнина на България златото отива в София и дълго време не се връща нито в Пловдив, нито в Панагюрище. Днес то се съхранява в Националния исторически музей.
От многобройните изследвания през годините за Панагюрското съкровище е установено, че то е принадлежало на голям тракийски владетел, правено е в гръцка колония в Мала Азия и е подарък на знатен тракиец от гръцки владетел.
От 2012 г. в Панагюрище отваря врати уникалната зала трезор. В нея ежегодно оригиналното съкровище гостува за 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в собствена витрина от бронирано стъкло и може да се види в детайли.
Три от каничките-ритони са с формата на главите на богините Хера, Афродита и Атина, другите три са с глави на животни, а един е оформен като предна част на тяло на козел. На ритоните са изобразени множество митологични сцени с герои от гръцката митология – Дионис, Аполон, Артемида и др.
