Жената лавина – българската поетеса с невероятния усет към деликатната човешка душа, Блага Димитрова днес щеше да навърши 95 години.
В произведенията си тя размишлява за същността на жената и мъжа, за мястото на човека в потока на живота, и за любовта. В българската литература Блага Димитрова е оставила дълбока следа, обогатявайки я с прекрасно поетично творчество.
Писателката е родена в Бяла Слатина, но израства във Велико Търново. Майка й е била учителка, а баща й юрист.
Още като ученичка тя има интерес към литературата и тогава започва да пише първите си произведения. През 1941 г. завършва средното си образование в Класическата гимназия в София, след което завършва Славянска филология в Софийския университет. А през 1951 г. успешно защитава и дисертация на тема “Маяковски и българската поезия” в Литературния институт “Максим Горки” в Москва.
Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания и издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица жанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Елисавета Багряна.
За първата си сериозна литературна творба – романът “Пътуване към себе си”, Блага Димитрова черпи вдъхновение от личното си преживяване в Родопите, където тя отива, след като 8 години работи като редактор на сп. “Септември” (1950-1958). Произведението й се нарежда сред най-добрите й творби, наред с “Отклонение”, забраненият по време на тоталитарния режим роман “Лице”, “Страшният съд”, “Лавина”, който през 1981 г. е филмиран.
Поетесата е създател и на много стихосбирки “Глас”,”Лабиринт”,”Белези” и много други. Някои от най-известните стихотворения са: “Пустини”,”Над калта”, “Бухал”, “Докосвания”,”Балада за кестените”,”Летни илюзии”,”Телефонна клопка” и много други. През 1987 г. участва в създаването на “Литературно-художествен кръг – 39-те”. Между 1987 и 1989 г. има забрана за публикуване на творбите й заради дисидентските й възгледи и дейности.
Блага Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден “Стара планина” – първа степен.
Ето и цитати, с които да си припомним част от нейното великолепно творчество:
Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било? (из “Пътуване към себе си”)
***
Не, ний не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки… Затова отсега нататък
ще сме най-чужди в света. (из “Бяхме най-близки”)
***
Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства! (из “Отклонение”)
***
Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари – всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща… (из “Лавина”)
***
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех… Щях отново този
дълъг път до теб да избера. (из “Пътят до тебе”)
***
Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство… (из “Пътуване към себе си”)
***
Не мога да понасям женското “не“, което значи “да“. Когато искам, аз казвам “да“, а когато не искам, казвам “не“. Жени, аз ви връщам човешкия език! (из “Отклонение”)
***
Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти! (из “Лавина”)
