На днешния ден един е роден един от вечните класици на литературата – писателят и философ Умберто Еко.
Умберто Еко е роден на 05.01.1932 г. в италианския регион Пиемонт, Алесандрия. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза “Ex Caelis Oblatus” – “дар от небесата”. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война италианският писател и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната учи средновековна философия и литература в Торинския университет и през 1954 г. защитава докторат върху Тома Аквинскис.
След това пет години работи като редактор на културните програми на италианската държавна телевизия RAI.
През 1956 г. издава първата си книга “Il problema estetico in San Tommaso”, разширение на докторската му дисертация.
След 1964 г. преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 г. става професор в Болонския университет.
Първият си и може би най-забележителен роман – “Името на розата” излиза през 1980 г.
Умберто Еко обогатява литературата с повече от 20 самостоятелни книги, част от които са романите “Името на розата”,”Махалото на Фуко”, “Островът от предишния ден”, “Баудолино”, ”Пражкото гробище”. Последният му роман “Нулев брой” излезе през 2015 г.
Той е редактор и съставител на редица научни издания – “Трактат по обща семиотика”, “Семиотика и философия на езика”, “Пет морални есета”, “Как се пише дипломна работа”.
Италианецът e сътрудничил на програми на ЮНЕСКО, Fondation Europeenne de la Culture и др. Носител е на множество международни награди.
Земният живот напуска на 19 февруари 2016 г.
Представяме ви част от незабравимите мисли и цитати на Умберто Еко:
Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник (из “Името на розата”)
Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!
Не успявам да се примиря с това, че не зная какво съм загубил… (из “Махалото на Фуко”)
Истинският герой е винаги един герой по погрешка.
Какво е любовта ? Към нищо друго на този свят – нито към човек , нито към дявол, към нищо – не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по-дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта (из “Името на розата”)
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.
Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.
