
Теодора Лавдинова е млада, талантлива и красива оперна певица. Тя е от хората, които след години работа в Германия, се завърнаха у нас. Родом от Търговище, Теди започва да пее от малка. Развива се в музикалната паралелка на Второ СУ „Проф. Никола Маринов”, след което завършва оперно пеене в Музикалната академия. Тогава идва моментът, в който решава да следва мечтите си в столицата на Германия – Берлин. А от там си идва отново у дома, за да пее в Търговище и да преподава музика на децата в Обединен детски комплекс.
– Теди, ти си от примерите, в които млади, успешни и талантливи хора избират да подредят живота си, да се развиват, да се занимават с това, което сърцето им иска, не по света или в големите градове, а в Търговище. Какво намираш тук, в Търговище?
– За мен Търговище е мястото, от което тръгнах в търсене на себе си и към което невидимата сила на Вселената ме привлече обратно. Тук е мястото, където имам най-милите и любими свои спомени и хора, тук е мястото, където съм се чувствала винаги у дома си, благодарение на близките и приятелите. Моят роден град, от който всичко започва и където всичко продължава да се движи с едно свое собствено си темпо. Съжалявам, че от младежка глупост сметнах, че някъде другаде бих могла да се почувствам така, както се чувствам само и единствено тук – у дома. Сега вече знам, че само родният град може да те прегърне и приюти, както само майката може да прегърне детето си.
– От няколко месеца си част от семейството на ОДК – Търговище, а освен че преподаваш на деца, ти също пееш. Първият ти концерт тук беше в навечерието на Коледните празници, озаглавен „За Коледа с любов”. Към какво се стремиш в личен и професионален план?
– Да, благодаря на ОДК за предложението, подкрепата и възможността да създаваме заедно изкуство. Залата по време на концерта беше пълна, което много ме мотивира и ми даде стимул още в самото начало, след завръщането ми тук. Мечтая за много неща в личен план, но най-много се надявам да успея да вдъхновя себе си и останалите, да излезем за малко от черната картинка, която някой ни е нарисувал и в която ни е казал, че живеем и друг изход няма. Мечтая всеки да оцени това, което му е дадено свише, и да разбере значението си за обществото. Всяка частица от това общество, което ние трябва да създадем, да бъде самостоятелно здрава и добре организирана, полезна и активна за себе си. Професионалната ми реализация спря да бъде моя фикс идея, смятам, че това идва от само себе си, след като човек е на правилното място и с правилните хора, а аз усещам, че съм.
– Когато си на сцената, разчиташ само на себе си, а как е от другата страна – като преподавател?
– Децата, с които работя, в момента са прекрасни, работим по различни идеи и мисля, че вървим в правилната посока. Изпитвам вълнение с тях за всяко нещо, което им е ново. Надявам се още при първите изяви публиката да усети енергията ни. Всички мои преподаватели ми показаха изкуството от всичките му страни, за което мога да им бъда само благодарна. Затова и аз сега се стремя да бъда полезна на децата и да им дам основите, а заедно да пренесем духовност на хората. Мисля, че формулата 5% талант и 95 % труд е основна и приложима във всяка една сфера. Следваме я и ние, влагайки цялата си енергия и талант, но с голяма доза трудолюбие.









