Преди 201 години се ражда Шарлот Бронте – една от най-забележителните писателки на всички времена, превърнала се в класик на английската литература.
Талантливата авторка на “Джейн Еър” е родена в Англия, в семейството на беден пастор. Има 4 сестри и един брат. Всички деца в семейството притежават талант за писане, който проявяват от малки. Не по-малко обичана и популярна е сестра й Емили Бронте, автор на “Брулени хълмове”. Биографиите на двете са тясно свързани, както и творчеството им. Детството им е изключително трудно – още на 5 години загубват майка си, а двете най-големи сестри и брат им умират от туберкулоза. След като порастват Шарлот и Емили получават работа като гувернантки в частни домове. По-късно те се опитват да открият свое собствено училище, но не успяват да привлекат ученици.
През 1847 г. Шерлот изпраща на издателите Смит и Елдър ръкописа на “Джейн Еър” и на 16 октомври романът е отпечатан. Именно той покорява читателите и я прави световноизвестна. Творбата намира място сред стоте най-велики романа на всички времена – класация на The Observer, която отразява най-важните белетристични произведения от последните 300 години. Огромен успех й носят и следващите творби “Шърли” (1848 г.) и “Вийет” (1853 г.)
Две години по-късно същата участ като сестрите й сполетява Шарлот – разболява се от туберколоза и състоянието й се усложнява заради бремеността й. Тя умира през 1855 г. само на 38 години.
Представяме ви няколко цитати на незабравимата Бронте:
„Интелектът и подходящото образование осигуряват независимостта на духа.”
“Да си верен на традицията не е същото като да си верен на морала.”
„По-добре е да опиташ всичко и да се убедиш, че всичко е суета, от колкото да не опиташ нищо и да изживееш пуст живот.”
„Неспокойният ум е неудобна възглавница.”
„Мъката на съвестта може да отрови живота.”
„По-добре без логика, отколкото без чувства.”
„Аз приех нова вяра – повярвах в щастието.”
„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.”
„Мъжът не струва нищо, ако в него няма нещо дяволско.”
„Несподеленото щастие не може да се нарече щастие. То няма вкус.”
