Джордж Кремлис, Ръководител на отдел в Главна дирекция “Околна среда” към Европейската комисия
– Г-н Кремлис, как оценявате разделното събиране на отпадъци в Европейския съюз?
– Като цяло, постиженията в областта на управлението на отпадъците на равнище ЕС постоянно се подобряват. През последните 15 години коефициентът на рециклиране на битовите отпадъци се е увеличил с 50%. През 2015 г. ЕС рециклира (включително компостиране) 45% от битовите отпадъци. Важно е обаче да се подчертае, че има големи различия между държавите-членки на ЕС и депонирането на битови отпадъци варира от 1% до почти 90%. Това е много сериозно и показва, че някои държави все още трябва да полагат много усилия, за да реорганизират своята национална система за управление на отпадъците, за да се съобразят с правилата на ЕС и по-специално с йерархията на отпадъците.
– Кои са най-развитите държави в ЕС в това отношение?
– Бих се въздържал да избирам между страните с най-добрите планове за управление на отпадъците. Обикновено добрите изпълнители ще имат добър план, но това, което в крайна сметка има значение, е как се изпълнява плана. Очевидно е, че без обширна и цялостна програма за управление на отпадъците, която да идентифицира основните предизвикателства, нужди и решения (например въвеждането на разделно събиране, планирането на инфраструктурата за третиране на отпадъците в съответствие с йерархията на отпадъците и икономическите инструменти за стимулиране на гражданите и бизнеса към рециклирането) не можем да очакваме добър напредък.
– Каква част от отпадъците в Съюза се рециклират?
– Вече споменах една цифра, но е важно държавите-членки да постигнат целта за 50% рециклиране до 2020 г., а по-късно и по-амбициозните цели, които ще бъдат решени в пакета с циклична икономика. Това ще подобри значително цялостната ефективност и ще насърчи моделите с нулева отпадъчна стойност в целия ЕС.
– Какви мерки трябва да се предприемат за повишаване културата на гражданите в тази посока и как може да се стимулира разделното изхвърляне на отпадъци в различните държави?
– Необходимо е да се повиши осведомеността на хората за важността да се сортират отпадъците и да се следват указанията за сортирането им. Управляващите органите трябва да навигират тази промяна, като обучават гражданите си, но също така им дават икономически стимули да изхвърлят разделно, напр. като събирането на разделени отпадъци е по-лесно и по-евтино от смесените отпадъци. Това е икономическият инструмент “плати докато хвърляш”, който все още не е работещ в България, макар че WMP е приет и изпълнява условието Ex Ante, което означава, че България може да похарчи средства от ЕС за проекти за отпадъци.
Като цяло, има и някои местни обстоятелства, които може да се наложи да бъдат взети предвид, например как да организираме събирането на битови отпадъци през лятото в по-топлите страни, тъй като потокът от хранителни отпадъци ще има константно място в рамките на цикъла на циркулярната икономика. Съществуват примери за най-добри европейски практики в тази област. Необходими са известни усилия, но в крайна сметка удовлетворението на гражданите, че правят нещо добро за околната среда започва да помага да се установят добри навици у хората.
– Какво мислите за проекта „Кмет на Европа“? Смятате ли, че обмяната на добри практики между европейските кметове може да помогне за по-доброто опазване на околната среда и рециклиране на отпадъците в ЕС?
– Инициативата “Кмет на Европа” е отлична. България го инициира като частна инициатива на Боян Томов и се надяваме, че този фантастичен проект ще се осъществи в цяла Европа, започвайки от “Кмет на България” до “Кмет на Европа”.
Ние в Европейската комисия сме винаги в подкрепа на обмена на добри практики и поощряваме разпространението им при нашите контакти с националните и регионалните власти. Въпреки това всички инициативи са добре дошли, тъй като отразяват реалните потребности на мястото от където са и позволяват на централно и европейско равнище, органите да се запознаят по-добре с тях и да ги подкрепят. Кметовете са в непосредствена близост до гражданите и до проблемите на местността. Те могат да предоставят идеи и решения, за да доближат Европа до гражданите и гражданите до Европа, нещо, от което се нуждаем повече и повече в наши дни.
