Бащата на любимата на малки и големи Алиса е роден на днешната дата през 1832 г. Луис Карол се раждна на 27 януари в Деърсбъри, Англия. Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън.
Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото – Чарлз – в чест на баща му, второто – Лютуидж – в чест на майка му.
По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената "Чарлз Лютуидж" на латински, откъдето се получило "Каролус Лудвикус". След това им сменил местата и превел "Лудвикус Каролус" обратно на английски. Получило се "Луис Карол". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.
Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания – писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.
Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.
Неговото най-известно произведение е "Алиса в страната на чудесата" ("Alice in Wonderland", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от "Алиса в огледалния свят" ("Through the Looking Glass"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува "Phantasmagoria and Other Poems", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема "The Hunting of the Snark"; през 1885 се появява "A Tangled Tale", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.
Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст – подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ "пи" до седемдесет и първия знак!) и много други.
Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция.
Ако има класика, то “Алиса” е класиката на класиките. Защото макар да минава за детска приказка, книгата на Луис Карол е и за “пораснали” деца. Всяко поколение има своята Алиса. Книгата съвместява двете части на приключенията на приказната героиня – “В Страната на чудесата” и “В Огледалния свят”. Предлагаме ви няколко цитати от любимата на поколения читатели творба:
„Ако главата ви е празна, уви, и най-доброто чувство за хумор няма да ви спаси.”
"Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там."
„Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време.”
„Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!”
"Какво е животът, ако не един сън?"
"За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга."
"Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?"
„От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката."
„Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?”
„Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.”
„Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.”
„Всеки има морал, просто трябва да знаете къде да го потърсите.”
