Живопистта никога не е била по-въздействаща и пленителна от тази, която можем да открием в платната на големия български художник Владимир Димитров – Майстора. Едва ли можем да си представим и по-красиви жени от тези в народни носии, одухотворени, с румени бузи и пламък в очите, които оживяват в картините на твореца… Един уникален почерк, през който прозира голямата любов към българката, традициите, природата, бита и селото.
Майстора е роден на 1 февруари в кюстендилското село Шишковци. Твори през първата половина на ХХ век. Учи в София в Художествената академия, където попада на най-добрите български художници, чиито имена днес са гордост за родното изобразително изкуство – проф. Иван Мърквичка, проф. Жеко Спиридонов, проф. Антон Митов. По-късно заминава за Велико Търново, но заживява в Свищов, където преподава краснопис. През 1918 г. творецът се завръща в родния край, където създава най-големите си шедьоври.
Заради изключителния му талант, съчетан с безкрайна скромност Владимир Димитров получава псевдонима Майстора, който остава до края на земните му дни.
Освен забележителната живопис той има и забележителен принос като военен художник, създавайки стотици скици на българските войски.
