В продължение на седем века в представите на българина няма друга столица, освен Търново – това заяви проф. Пламен Павлов, един от най-популярните съвременни български историци. Проф. Павлов е сред членовете на Инициативния комитет, създаден във Велико Търново с мисията да помага за организирането на честванията на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция. Обществениците и кметът на града Даниел Панов излязоха и с две предложения – обявяване на 16 април – Деня на Търновската конституция, за официален празник, както и официално признаване на Велико Търново за историческа и духовна българска столица.
„В мисленето на нашите национални водачи – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Мамарчев, Каравелов, Раковски, Левски и др. столицата на България е Търново. Това потвърждават много книжовни и исторически паметници. Решението да имаме нов административен център – София, е взето пак в Търново и това трябва да бъде напомнено. Затова Велико Търново заслужава да има специален статут, който да бъде оформен законодателно. Може да дадем примери с други държави и те са много. Например в Полша Краков е безспорната историческа столица. У нас може да възникне въпросът какво ще правим в такъв случай с Плиска, Велики Преслав, аз ще допълня и Охрид. Разбира се, ще ги почитаме като стари столици. Но пак подчертавам, че в продължение на най-дълъг период, в съзнанието на нашите предци няма друг център на България, освен Търново.
Велико Търново е духовна столица още от времето, когато Търновската патриаршия влиза в пентархията на петте стъбла на православието в света през 12-13 век. Братската ни македонска църква и досега се води Охридска, нищо че нейният архиепископ обикновено е в Скопие. В Полша примас архиепископът е в Краков. Така че идеята Велико Търново да стане духовна столица може да се разшири и с нови решения за църковната ни власт“, подчерта проф. Павлов.
Историкът поясни, че статутът на Велико Търново в това отношение отдавна е признат чужбина. „В Белград, където са били мощите на св. Петка, и досега, като се каже Търново, имат предвид духовната столица на България, а не просто един български град или областен център. В Гърция наричат града ни Мегало Търново. Те имат понятието Голямо (Велико) Търново, още преди да го използваме ние. Мои колеги историци правилно защитават тезата, че Търновската митрополия е най-голямата църковна територия в България, тя носи авторитета на Патриаршията. В Русия ни определят като „властител все болгарские земли – духовният владика на цялата българска земя“.
"Традицията ни задължава градът да получи специален статут на историческа и духовна столица, не за да черпи от това някакви дивиденти – материални или емоционално снобски, а защото това е истината. Търново може би не е най-старият български град, макар че и затова може да се спори, изследвайки находките от праисторията и тракийската епоха, но е най-българският град, градът с най-българско излъчване. И това не е мое мнение, а на хора от целия свят“, продължи проф. Павлов.
Според него даването на такъв статут не бива да остава само една почетна титла, а и да вменява някакви функции и да има разписани ясни цели – дали ще е по отношение на опазване на историческите и културни паметници, или за вземане на самостоятелни решения.
„В България съществува хиперцентрализъм, който остава, въпреки 30-годишния демократичен модел. Определяното на Велико Търново за историческа и духовна столица е един от пътищата да се излезе от него“, подчерта проф. Павлов.
„Затова сега нашите политици трябва да гледат отговорно на историята в това отношение и с перспектива, защото в определянето на статута на Велико Търново като духовен и исторически център има огромен визионерски потенциал. Да не забравяме също, че това е сериозна крачка за развитието на туризма, търговия и на икономиката като цяло. Примерът е до нас, зависи дали ще имаме воля, достатъчно упоритост и сили да променим статуквото и България да признае своята заслужена историческа и духовна столица – Велико Търново“, обоснова се историкът.
В много държави Денят на Конституцията е национален празник, категоричен е проф. Пламен Павлов. Той обясни, че приемането на Търновската конституция отваря цял нов том в хилядолетната история на България.
„Това е оценено по достойнство от съвременниците на този акт, би трябвало да го оценяваме и ние. След пет века отсъствие на държавност, преди 140 години държавата ни възкръсва, макар и с граници, ощетени от Великите сили. И това е възможно именно с приемането на Конституцията в правен смисъл и от гледна точка на ценностната система на модерните хора. Искам да припомня, че след 10-и ноември 1989 година група великотърновски интелектуалци, сред които покойният проф. Петър Горанов, моят колега проф. Милко Палангурски и др., успяха да наложат идеята и тя да бъде приета новото Велико Народно събрание да бъде открито именно във Велико Търново. Тогава витаеше идеята и нагласата, че днешната ни Конституция ще бъде Втората Търновска конституция. За съжаление, поради инфлацията на ценностите или за по-удобно депутатите се преместиха в София и днешната Конституция не се нарича Търновска, въпреки, че реално тя представлява един ъпгрейдван неин вариант, тъй като съдържа основните й послания“, коментира проф. Павлов.
„Без да идеализираме Търновската конституция и без да я критикуваме, тя съдържа политическата мисъл и обществени нагласи на модерно мислещите хора на 19-и век. Много е важно е да не забравяме, че всички важни конституционни и държавни актове в България са извършвани именно във Велико Търново. Ще припомня за пореден път, че не само учредяването на държавата и на нейния парламентарен модел се случват тук. Да не забравяме, че признаването на Съединението става именно в нашия град. Княз Александър Батенберг подписва акта в старата столица и независимо, че пътува от Варна за Пловдив, минава специално през Търново, за да спази реда, който всички очакват. Обявяването на Независимостта също неслучайно е извършено в Търново. Това е станало не само по волята на министър председателя Александър Малинов – човек с невероятна ерудиция, и на самия цар Фердинанд, а е плод на цялостното държавническо мислене. Ние сме в дълг на традицията, която са ни завещали нашите деди“, завърши историкът.
