Премиерът, чиято най-голяма политическа победа е Съединението на България – Петко Каравелов, е роден на 5 април (24 март стар стил) през 1843 г. Той проплаква в непокорната Копривщица, в заможно семейство. Благодарение на това години по-късно получава добро образование. Брат му е писателят Любен Каравелов.
Самият Петко е баща на три деца, едно от които е Лора Каравелова, която става съпруга на Пейо Яворов.
Като повечето заможни и добре образовани българи по онова време, Петко Каравелов хвърля силите си да помага на Отечеството си в следосвожденските години. Той скача в политиката и става един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократическата. Участва активно в изработването на Търновската конституция. Оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880 – 1881). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където за година е кмет на Пловдив (1883 – 1884). Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884 – 1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България.
Петко Каравелов издъхва в София през 1903 г. в София. Погребан е в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Финансистът Атанас Буров казва за него, че е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка.
Представяме ви и някои от неговите най-ярки цитати:
"Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата."
"В България има повече партии, отколкото трябва. Това е причина за много злини. Преди всичко способните лица са разпръснати. Всяка партия е заставена покрай няколко добри сили да прибере у себе си и негодници, а това пречи да се състави добър хомогенен кабинет."
"Жертвайте се за общото дело – ето великата тайна на щастието!"
"Взаимните обвинения си нямат място тук… Това е работа на историята: прави ли са били партиите, или не в своето управление…"
"На държавния мъж не е простено да върви към неизвестното."
