Тези дни 45-ото Народно събрание реши да ревизира управлението за последните 10 години. Дотук нищо ново. У нас е традиция всяка нова власт да прави ревизия на предходната, а тези проверки да изглеждат пушилка за пред електората, защото не водят до съществени промени в модела на управление. Ако сега търсим различен момент в решението на парламента, той е в това, че управляващата досега партия ГЕРБ охотно се съгласи да я проверяват. И как не? Периодът на поредната ревизия включва и управлението на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, както и съвместното управление на ГЕРБ с Реформаторския блок. Излиза, че част от партиите, които сега са в анти-ГЕРБ коалицията също ще бъдат проверявани от себе си. Това обстоятелство внася някаква нотка на недоверие в обективните резултати от такава проверка, освен ако не е ясно предварително какво точно ще се проверява.
Как кого проверява и как?
Кратък преглед на близката ни политическа история показва, че през 2013 г. ГЕРБ направи ревизия на кабинета „Орешарски“ и месеци наред се обясняваше колко лошо е станало за краткото му управление. Тези дни стана известно, че съдът окончателно е оправдал Дянков, Трайков и Иво Прокопиев за откритите нарушения от правителството на Орешарски.
През 2009 г. ГЕРБ ревизира управлението на Тройната коалиция. Тогава бившият министър-председател Сергей Станишев се оплака, че не приема „правителството да се изживява като съдебна система“ и използването на предишното управление за оправдание на неудачите на ГЕРБ. Да припомним, че години наред Станишев беше държан в напрежение за невърнати преписки с класифицирана информация и не беше осъден за това.
Да не забравяме, че в стройната редичка на ревизиите е и СДС, които ревизираха управлението на БСП, докарало страната до хиперинфлация. Общото между всички тези проверки е, че няма политици на високо ниво, които да понесат отговорност за съответните провали. Повечето дори не търпят и морални щети – те отказват да слязат от обществената сцена и ги виждаме в различни роли.
Ревизията на предходни правителства е нормален политически инструмент, прилаган във всички европейски страни. Въпросът е как този инструмент да се използва за подобряване на управлението, а не за реваншизъм и показване на мускули за пред електората.
„Докога ще наблюдаваме всяко ново правителство да сменя и чистачките в едно министерство“, запита ефектно през 2014 г. президентът Росен Плевнелиев на форум „Как България да тръгне в правилната посока“. Днес този риторичен въпрос може да бъде зададен отново и по нищо няма да личи, че от него са минали 7 години. Все си е актуален поради факта, че „метлите“ у нас се асоциират основно с ревизии на управлението. Видимите последици от тези генерални проверки обикновено са промени в бордове на компании с държавно участие, в регулаторни органи и на добри позиции във втория ешелон на властта.
Време е този модел да се разчупи.








