Днес един от най-известните български музиканти – цигуларят Васко Василев, отбелязва своя 51-ви рожден ден.
Роден е на 14 октомври, 1970 г. в София.
Като малък е определян като “дете-чудо”. Любовта му към сцената и нотите е още от 5-годишна възраст, когато за първи път се появява пред публика. Малко по-късно свири като солист на Българския камерен оркестър в Зала България, а само на 9 години записва със Софийската филхармония първата си дългосвиреща плоча. На 10 получава Правителствена стипендия и заминава за Москва, където е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория (за даровити деца), след което Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Тогава печели редица международните конкурси като “Жак Тибо” в Париж, “Карл Флеш” в Лондон и “Паганини” в Италия.
През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон, с който редовно свири и като солист. Изпълнява както класически произведения, така и музика с по-модерно звучене.
Ето част от най-големите откровения от автобиографичната му книга “Васко на 40+5”:
“Имам моменти на глад към България. Необходимост да се връщам, да минавам оттам, където съм бил като малък”.
“Най-ценното, което притежавам съм самият аз и музиката, която ми позволява да влизам в сърцата на хората”.
“Свирил съм в най-добрите зали на света. Но не залата, а публиката е определящата.”
“В момента, в който започнеш да сравняваш преди и сега, да правиш равносметки кога е било по-добре, кога не, започваш да остаряваш”.
“Не вярвам в случайности. Вярвам в съзнателния избор на всеки човек. Има предначертана съдба, но тя не прави подаръци. За да се случи най-добрата версия на живота ти, трябва да се стараеш, да се бориш”.
“Цената на съвършенството не е висока, когато не е самоцел. Аз правя това, което обичам.”
