Гл. ас. д-р Любослав Костов е директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ), главен икономист на КНСБ и преподавател в катедра „Икономика“ на УНСС.
Препубликуваме негов коментар от личния му сайт, в който място намират актуални анализи и изследвания за актуалната социална и икономическа обстановка в България и света.
От Kmeta.bg получихме разрешението за това с уточнението, че мнението е лична позиция на д-р Костов.
Оригиналното заглавие на текста е SQUID GAME: BG 2021.
“Знаете за този сериал, нали? Дори и да не сте го гледали, вероятно сте чували за него или сте попадали на реклами. С няколко думи, сериалът представя състезание, в което 456 играчи с различни пътища в живота, но обединени от големите си дългове, са привлечени да играят детски игри със смъртни наказания за загубилите. Цялото действие се развива в рамките на 9 епизода, които пресъздават играта, пречупена през отделните житейски истории на хората, които участват в нея. Крайната цел? Тя е тривиална. Шанс да спечелят награда от 45,6 млрд. южнокорейски вона.
Звучи зловещо, но този сериал е олицетворение на много проблеми, които касаят съвременните общества. Сериалът е представителна извадка на нашето отношение към смъртта. Когато го изгледах си помислих, че „Играта на калмари“ в България е реалност, за разлика от този южнокорейски сериал. Отношението ни към смъртта през последната година и половина се промени. Тя придоби формата на обикновена статистика. Както хората в сериала загубиха имената си, когато влязоха в играта и вместо това получиха номера под формата на цифри, така и смъртта на 200 души от COVID-19 на ден, се превърна в нищо повече от едно число. Самият факт, че се обръщаме повече към математиците да ги смятат тези неща, отколкото към психолозите и истинските лекари, е показателен, че ние отдавна сме влезли в „играта на калмари“. Сега ще ви кажа как изглежда тази игра у нас.
Стигнахме над 110 000 активни души, които са заразени с коронавирусна инфекция. Карантинираните вероятно са много повече. Може би половин милион. Над 8000 души са в болниците и местата вече отдавна не стигат. Миналата седмица отбелязахме 310 смъртни случая само за ден. Средната дневна смъртност си върви ок. 130 – 140 (приблизително 900 – 1 000 души на седмица).
Да… но зад всяко едно число стои отделна човешка съдба. То не е просто арабска цифра на екрана. Държавата трябваше да бъде в локдаун преди 3 седмици. Всички политици мълчат, защото ги е страх да не би да не се харесат на мнозинството. Ситуацията в момента е „Бюлетини срещу смърт“ и всички се правят, че не го знаят и че не го разбират. Ето ви едно елементарно сравнение, за да видите, че се топим със скорост не по-слаба от тази в сериала за който ви говоря:
- За 2019 г. починалите българи са 108 083 души, което прави средно по 9 006 души на месец, 300 души на ден или по 12,5 души на всеки час;
- За 2020 г. починалите българи са общо 124 735 души, което прави средно по 10 394 души на месец, 346 души на ден или по 14,4 души на всеки час.
- До края на месец октомври 2021 г. починалите българи са общо 115 058 души, което прави средно по 11 505 души на месец, 383 души на ден или по 15,9 души на всеки 60 минути.
Казано по-простичко, днес умират средно 3,4 души повече на всеки час спрямо 2019 г. Нали разбирате за малка страна като България какво означават тези цифри. Близо 16 души умират на всеки 60 минути!
Но няма проблем. Вместо да направим нещо, ние решихме освен природните ни богатства, да аутсорсваме и своя морал. И така останахме без морал, гледайки статистики и числа и чудейки се на кой псевдолекар днес да дадем трибуна. Но няма проблем. Антиваксърският глас за изборите е ценен! Нали така?
В този контекст, хубаво е да знаем, че загиналите българи в битките при Булаир, Чаталджа, Дойран, обсадата на Одрин и всички Сръбско-български войни, са по-малко спрямо жертвите от COVID-19 само за месец октомври тази година. През този месец загинаха 3106 българи. Общо на над 25 000 души е взела живота тази пандемия до момента у нас. Това е повече народ, отколкото има в повечето общини в България. Това е повече и от убитите от турците по време на Априлското въстание, което е едно от най-кървавите кланета в нашата история. И вместо да говорим за национална катастрофа, ние говорим за статистики, избори и смарт часовници.
Мисля си и друго. Българите сме станали по-малко религиозни. А това за народ като нашия е важно, тъй като винаги сме били близко до бога. Вярващи. Математиците вместо да се занимават да пророкуват смъртността, да хванат да измерят с колко е намалял броя на хората, които посещават църква. Имам усещането, че никой не ходи на църква. Но когато аутсорстваме морала си и смятаме алчността за добродетел, вероятно е нормално. В крайна сметка, какво ни остава? Да се надяваме в играта на калмари и числа, всеки от нас да се окаже „Номер: 456“. Но каква е вероятността? Математиците да кажат.”
