Изявите й сцената са разнопосочни – от “Любовта на Анатол” и “Гео”, през “Човекът, който искаше” до ролята на Том Сойер. Гледаме я и в “Петя на моята Петя”, където се превъплъщава в Петя Дубарова. Обитава и театъра. Трето поколение атьор е в семейството. Алиса Атанасова е отворена, талантлива, любопитна, обаятелна, изключително красива. Казва, че животът й е приказва без край, но не всеки бунт си заслужава битката.
– Г-це Атанасова, трудно ли се играе Петя Дубарова? Кое беше най-голямото предизвикателство?
– Не се играе трудно когато имаш подкрепата и доверието на режисьора, сценаристите и партньора пред теб. Най-голямото предизвикателство беше да се срещна със 17-годишното си Аз отново и да намеря паралели между него и Петя Дубарова.
– Как и колко време се готвихте за ролята?
– Знаех, че ще снимаме поне година преди това и имах време да изчета, премисля и усетя отново всичко, което Петя Дубарова е писала и което другите са писали за нея.
– От филма излязох разплакана, но и с изключително пълно сърце и заредена душа. Младите хора – някои от тях все още гимназисти, се чувстваха по същия начин. От такива ли филми имаме нужда сега?
– Не само сега, но смятам винаги, киното е за това – да вълнува, да размества чувства и мисли, да приповдига духа и да задава въпроси, над които да се разсъждаваме след излизането от салона. Сега обаче мисля, че имаме много силна потребност от оптимизъм и вяра в доброто, както и в собствените сили. А от тези неща във филма има в изобилие.
– Какво е общото между Петя от филма и поетесата Петя Дубарова?
– Талантът, доброто сърце и непримиримостта с несправедливостта.
– Младите хора разбрани ли са днес – или проблемите им се губят из тези на възрастните – в тичане, бързане, многото дини под една мишница?
– Опасявам се, че често не са. От другите поколения, както и сами себе си не разбират добре, поради липсата на подкрепа, изслушване, внимание и обратна връзка. Но това едва ли е проблем на това време и пространство. Винаги е имало неразбиране между поколенията, но колкото повече говорим за това и даваме гласност на нуждите им, толкова по-близо сме до здравословната връзка с тях.
– Винаги ли талантът се свързва с непримиримостта?
– Зависи какво разбираме под непримиримост. Ако става въпрос, за това да не се примириш с външни обстоятелства и да се откажеш да служиш на дарбите си, може би, да. Талантът намира различни пътища да се прояви, стига надареният с него да има воля и постоянство.
– Кога и как един млад човек стига до крайност?
– Когато всичките му други средства са изчерпани. Ако системно не биваш чут, разбран и подкрепен, търсиш радикални начини да провокираш света да запълни тези липси.
– Важно ли е да си подбираме битките, независимо на каква възраст сме? Това е едно от важните послания във филма.
– Мисля, че да. Не всяка кауза заслужава времето и енергията ни. И двете са ограничен ресурс и е много важно човек да може да избере тези, които си заслужават усилията.
– Бунтовете на вятъра винаги ли са обречени?
– Не бих обобщила. Но дори един бунт на вятъра може да те научи на много неща. Най-малкото да различаваш видовете ветрове.
– Вие сте трето поколение актьор във вашето семейство. Как избрахте професията?
– На шега. Не беше цел, но не исках и да изпускам шанса да се “пробвам” . Приемането ми в Натфиз предреши избора на пътя натам.
– Какво съвети ви дава баща ви, актьорът Атанас Атанасов? И вслушвате ли се в тях?
– “По-леко, забавлявай се, не се взимай толкова насериозно”. Вслушах се със закъснение, но да.
– Липсва ли ви България, вие живеете в Берлин? Успявате ли често да се връщате?
– Липсва ми много, да. Връщам се при всяка (не)удобна възможност.
– Споделете с нас как минава един ваш ден?
– Зависи от деня. В последните месеци прекарах много часове, пътувайки за снимки в различни градове на Германия и работейки на лаптопа си от влаковете. Съчетавам работа като UX Designer с актьорство и дните започват рано и приключват късно.
– Алиса е приказно име. В каква приказва живее Алиса Атанасова?
– Приказка без край. Не съм стигнала до момента на “…и заживели щастливо”. За мен търсенето и промяната са константа.