Преди точно 80 години, в нощта на 18 срещу 19 февруари, 1942 г., френската подводница „Сюркюф“ потъва загадъчно в Бермудския триъгълник – в акваторията на север от Панамския канал.
И до днес причините за потъването й не са ясни, а хипотезите са много.
Какво се случва обаче преди 80 години?
По това време „Сюркюф“ е най-големият плавателен съд в света от този клас. Подводницата носи името на френския корсар Робер Сюркуф. Пусната е на вода още през 1929 г., а през 1934 г. е приета на служба във военноморския флот.
“Подводният крайцер”, както наричат тогава “Сюркуф”, е проектиран да участва в надводни битки и затова е въоръжен с две 203 мм (8-инчови) оръдия, две 37 мм зенитни оръдия, четири 13,2 мм зенитни картечници, шест 550 мм (22-инчови) и четири 400 мм (16-инчови) торпедни тръби, първите с боезапас от 14, а вторите – от 8 торпеда.
“Сюркуф” е дълга 110 метра, широка – 9,1 метра, подводната й водоизместимост е 4304 тона, а работна дълбочина на потапяне – 80 м. Тя е предназначена за океански комуникации на далечина 12 000 мили (22 000 км), автономност на плаването 90 дни със скорост в подводно положение – 10 възела (18,5 км/час) и в надводно – 18,5 възела.
По онова време тя е връх в опитите, предприети след Първата световна война, да се съчетае подводна лодка с огневата мощ на надводен кораб. Подписаният през 1922 г. Вашингтонски договор налага ограничения в тонажа и броя на надводните кораби, но не и на подводниците. Затова повечето морски държави опитват да създадат подводници, способни да изпълняват ролята на крейцери.
На 12 февруари, 1942 г. “Сюркуф” напуска Бермудите и взема курс към Панамския канал за преминаване от Атлантическия в Тихия океан. Заради повредения двигател по време на скорошната операция по освобождаване на архипелага Сен Пиер и Микелон, подводницата е способна да плава само в надводно положение и то с максимална скорост от 13 възела. Но във въпросната нощ потъва. Загиват 126 души, сред които и капитанът.
Дълго време се смята, че във фаталната нощ – на около 80 мили северно от панамския пристанищен град Кристобал, тя е потопена от военния товарен кораб на САЩ “Томсън Лайкс”. Американският капитан докладва, че се е върнал, но на мястото вече нямало нищо. Екипажът на “Томсън Лайкс” извършва търсене до сутринта, но открива само нефтени петна. Няма следи нито от хора, нито от отломки.
Разследване на френска комисия стига до извода, че причина за потапянето на “Сюркуф” е приятелски огън от страна на патрулиращ хидросамолет PBY Catalina, който изпълнява охранителна мисия срещу подводници в района. По грешка тя е взета за голяма германска или японска подводница и е атакувана с гранати.
Има обаче и други версии, някои от които чисто спекулативни – като например, че подводницата е погълната от загадъчния Бермудски триъгълник.
Сред по достоверните съмнения обаче е тази, че “Сюркуф” е била засечена в пролива на Лонг Айлъд да презарежда германска подводница, и двете са били потопени от американските подводници USS Mackerel и USS Marlin, или от малък наблюдателен дирижабъл на Бреговата охрана на САЩ.
В отговор на тази теория обаче, капитан Джулиъс Грайгор-младши от резерва на ВМС на САЩ предлага награда от 1 милион долара на всеки, който може да докаже, че “Сюркуф” е участвала в действия в ущърб на Съюзниците. Наградата така и не е потърсена от никого. Остават само хипотезите и предположенията.
